Уилям Блати - Димитър

Била сградата, в която Клар съхранявал чертежите.

Чули се викове и писъци, но не от срутения блок. Било невъзможно да има оцелели. Димитър обаче чакал. Измъчвал се и наблюдавал. С цялото си сърце се надявал, че не това е сградата, в която били отишли жена му и Райли. Или че са успели да вземат бързо чертежите и сега търпеливо го чакат при самолета.

Но нещата стояли другояче.

Към доклада бяха прикачени две снимки с изписани в долния край имена. Едната беше на Райли — висок и симпатичен червенокос мъж, а другата на съпругата на Димитър — хубава блондинка с невинно изражение и ослепителна усмивка.

Нямаше снимка на Димитър.

Името на жена му беше Джийн.

Зуи прелисти няколко страници назад, намръщи се и затвори папката. После повика Сандълс, който се появи веднага в стаята с папка в ръка. Седна срещу Зуи с доволна усмивка на лицето.

— Каква е била мисията на Димитър в Албания? — настоя Зуи. — Класифицирана е.

— Да, информацията е деликатна.

Сандълс вдигна папката, с която беше влязъл, и я подаде на Зуи.

— Ето. Цялата история. Надявах се да получим одобрение още снощи, но то пристигна чак сега. Чети. Мисля, че всичките ти тревоги ще се разсеят.

— Какво одобрение? — попита Зуи. — От кого?

— От Ватикана.

— Моля?

Сандълс отвори една дъвка и я сложи в устата си.

— Всичко е тук — отговори той и посочи папката, а с другата ръка смачка опаковката на дъвката. Стана и добави: — Звънни ми, когато приключиш.

— Добре.

Зуи изчака Сандълс да затвори вратата, след което разгърна палката и зачете нетърпеливо интригуващия доклад в нея. През 1973 г. Ватиканът тайно поискал помощ от ЦРУ във връзка с тежката ситуация в Албания. Подобно нещо се било случило в Мексико в началото на века. Католическите свещеници в Албания били убивани, хвърляни в затвора или депортирани. Когато Ватиканът се опитвал да изпрати в страната епископи, за да ръкоположат нови свещеници, те били залавяни почти веднага. И убивани. Затова от Светия престол помолили ЦРУ да предостави някой от агентите си, способен да избегне ареста и да изпълни мисията. Ако въпросният агент бил роден католик или бил приел вярата по-късно, той щял да бъде ръкоположен временно за епископ. Колкото и да е странно, от ЦРУ откликнали на молбата и изпратили Димитър заради албанския му опит. Той изпълнил мисията, но след като отишъл в Рим, за да докладва за извършеното, неочаквано — и според някои смайващо — напуснал Централното разузнавателно управление. После изчезнал от лицето на Земята. Агентите напразно разпитвали кардинал Виторио Ричи — ментора на Димитър, който го ръкоположил за епископ. Той заявил, че не знае какви са плановете на Димитър или къде може да е отишъл. Единствената светлина, която успял да хвърли върху умственото състояние на издирвания, се съдържала в думите, изречени от Димитър след завръщането му от Албания. Той му разказал за някакво „мистично преживяване“, случило се към края на албанската му мисия. Нещо, което го потресло дълбоко, но не бил в състояние да го опише. Заради него повече не можел да убива — импулс, който предусещал от доста време.

„Усещането се появило, след като го покръстихме и ръкоположихме за епископ — споделил Ричи. — Някъде в началото на мисията. Поне така ми каза той. А и смъртта на жена му… Понякога страданието се превръща в мръсен прозорец, през който Божията благодат успява да достигне сърцето. О, да! Сега си спомням и друго, забележката му, че трябва да открие нещо. Говореше за някаква мисия. Но не от вашите. Не. Не такава. Нещо различно.“

Зуи затвори палката, остави я на масата и повика Сандълс.

— Сега доволен ли си, Моше?

— И да, и не. Мистерията все пак си остава, нали? Той какво прави тук?

— Съгласен съм. Наистина е мистерия.

Зуи размаха палката пред очите му.

— Значи този тип е бил ненормален? — каза той.

— В какъв смисъл?

— Не е можел да изпитва болка например.

— Късметлия.

— Може би не — отбеляза Зуи. — Бел ще дойде ли?

— Не мисля.

— Тогава ще ти задам един въпрос на четири очи, Бил.

— Слушам.

— Чувал ли си слуха, че Димитър е убил Хо Ши Мин?

— Да, така говорят.

— Направил ли го е наистина?

— Не мога да кажа.

— Току-що го стори. Усмихваш се.

— Гледах вратовръзката ти.

— Добре, тогава виж и това.

Зуи измъкна една страница от последната папка на ЦРУ.

— Всичките тези лица от паспортите… Няма и следа от пластични операции. Арабите наричат подобно нещо „малък летен облак“.