Андрю Клаван - Нито дума

— Вие сте полицай? — най-после попита тя. — Вие сте…

Внезапно всичко й се стори съвсем логично. Работническият глас, интелигентните и наблюдателни очи. Лице не на водопроводчик, а на ченге.

Мъжът продължи да удря по тръбата.

— Искате ли да ви покажа значката си?

— Не — бързо отговори тя. — Не. Не можете. Не бива.

Д’Анунцио изсумтя и промени положението си на пода.

— Господи! Какво са направили? Заредили са камери навсякъде?

Агата кимна.

— Да. Камери. Казаха ни, че имат камери.

Тя повдигна очи към тавана и го огледа внимателно. Не видя камерите.

— Могат да ни видят — каза Агата и потърка челото си. — Не трябваше да постъпвате така. Не трябваше да идвате тук по този начин.

— Е… нали трябва да направим нещо, госпожо. Тези типове изглеждат сериозни. Камери и разни други лайна, извинете ме. Исках да кажа, че съм виждал такива неща. Когато си направят труда да поставят камери, човек знае, че е изправен пред сериозен проблем.

Агата погледна коридора и закърши ръце.

— Вие не трябваше… аз… аз…

— Добре, добре, не се паникьосвайте — успокои я Д’Анунцио, изсумтя, надигна се, после прокара ръка по стената зад душа, сякаш търсеше нещо. — Трябва да изглеждаме добре. Усмихнете се. Просто си бъбрите приятелски с водопроводчика.

Агата не се усмихна, а се вторачи в гърба му. Да, можеше да е ченге. Можеше.

— Не трябва да оставам тук прекалено дълго — каза Д’Анунцио. — Разкажете ми всичко, което можете, и то колкото се може по-бързо.

Дланите й бяха студени и влажни. Тя отново хвърли поглед към коридора и си пое дъх. Добре, добре. Липсата на избор е най-лесният избор.

Тя кимна и се усмихна мило, както се бе усмихнала на Били Прайс. После преглътна тежко.

— Отвлякоха дъщеря ми — каза тя усмихнато. — Миналата нощ. Влезли са тук… Наблюдават ни. Говорят по нашия телефон. Казаха, че ни подслушват и имат микрофони, но не мисля, че е така. Но определено ни виждат. Хваната съм като в капан.

— Продължавайте — каза Д’Анунцио. — Как изглежда Джесика? На колко години е?

— На пет. Има дълга руса коса, сини очи, закръглени бузки. Много е хубава. Облечена е в нощница на сърчица…

Агата не можа да продължи. Щеше да се разплаче.

— Ами похитителите? — попита детективът. — Говорихте ли с тях?

— Да. С един от тях. Той е много… жесток. Гневен.

— Нещо, което да ви е подсказало къде може да се намира? Шум по линията? Да е изпуснал нещо случайно?

Тя се замисли за момент и отново погледна към коридора и безмълвния телефон.

— Не. Вижте, не трябва да оставате тук повече. Вървете си. Говоря ви сериозно.

Д’Анунцио се обърна към нея и я изгледа с любезните си и меланхолични очи на ченге. После кимна.

— Добре.

Коленичи и прибра френския ключ в кутията за инструменти.

— Къде е съпругът ви?

— Не знам. Трябваше да излезе. Каза, че се налагало да свърши нещо, след което те ще ни върнат детето. Не му позволиха… Наредиха му да не ми казва къде отива… Но той спомена, че ще се види с тях в девет.

Д’Анунцио кимна. После се усмихна и й намигна, сякаш искаше да й съобщи, че всичко в банята е наред.

— Добре. Ще ги открием — каза той.

Агата също му се усмихна.

— Внимавайте. Моля ви.

Д’Анунцио излезе от банята първи. Агата го последва по коридора. Той отвори вратата и й махна с ръка.

— Ще се видим пак, госпожо Конрад. Имате думата ми. Не правете нищо подозрително. И се опитайте да останете спокойна.

Очите на Агата се напълниха със сълзи. Тя не каза нищо и задържа глупавата усмивка на лицето си. Детективът излезе в коридора.

Тя погледна навън и си помисли, че ако направи и само една стъпка, ще е свободна.

Усмихна се още веднъж на Д’Анунцио, после затвори вратата.

Обърна се към телефона. Не звънеше.

Щом напусна апартамента на семейство Конрад, Спорт съблече зеления гащеризон и забърза към апартамент 5Н, като хвърли поглед през рамо, за да провери празния коридор. Искаше да се увери, че Аги Конрад се е прибрала.

Хитра мръсница. Нямаше никакво съмнение в това. Преструваше се на мила домакиня, която не би наранила и муха. А през цялото време колелцата в мозъка й се въртяха. Непрестанно мислеше как да се добере до теб и да те стисне за топките. Спорт познаваше този тип жени и го мразеше. Той нямаше нищо против доктора. Дори го харесваше. Беше мъжко момче и Спорт уважаваше това. Но тази… Беше хитра и коварна. Възползваше се от грешките на хората. А той не обичаше такива неща.