Андрю Клаван - Нито дума

Онази вечер си тръгнах по-рано от работа — към единадесет без петнадесет. Излязох в уличката и червенокосият мъж ме сграбчи.

Хвана ме за ръката и аз се опитах да се отдръпна. Но той се наведе и гласът му забумтя навсякъде около мен.

— Стой настрани от него, Елизабет — каза ми той. — Той иска да извади майка ти. Трябва да разбереш това. Просто се опитва да извади майка ти. Стой далеч от него.

— Не! — извиках силно.

Но той продължи да говори ужасни неща за Тери и майка ми. Извиках отново и се отскубнах от него. Затичах се по уличката с всички сили.

Отидох в кафенето. Исках да се видя с Тери, но бях много разстроена. Тери непрестанно ме питаше какво не е наред. Отговорих му, че няма нищо, и смених темата. Казах му, че винаги съм искала да вляза в театъра на улица „Макдугъл“. И тогава той ми предложи да го направим. Пихме по една сода и той ме поведе натам. Беше заключено, но той имаше ключ. Влязохме и той ми показа снимката си на стената. Там висеше плакат за една пиеса, „Сенки“. Имаше и снимки на актьорския състав, закачени на таблото във фоайето. Снимката на Тери беше в центъра. Помислих си, че той е най-хубавият от всички.

После застанахме на сцената. Беше много вълнуващо. Сцената беше подредена като всекидневна, но мебелите бяха покрити с чаршафи. Тери ми каза някои от репликите си и се почувствах така, сякаш и аз участвам в пиесата. Смях се много.

Но после той ме попита:

— Какво има, Елизабет? Какво те тормози цяла вечер?

Трябваше да отговоря нещо, затова казах:

— О, нали разбираш, пак онзи мъж. Онзи, който беше в уличката и преди. Хвана ме и ми каза разни гадни неща.

Тери изглеждаше ужасно ядосан. Обеща ми, че вече ще ме посреща пред вратата на детската градина. Закани се да накара онзи мъж да си плати, задето ме е притеснявал. Съжалявах, че му разказах всичко, но ми беше приятно Тери да ми говори по този начин и да иска да ме защити. После той ме хвана за раменете и ме целуна. На тъмната сцена. Беше много романтично, сякаш играехме любовници в пиеса.

На следващия ден трябваше да отида до клиниката, за да си взема лекарствата. Докторът ме попита дали всичко е наред и дали чувам гласове и виждам разни неща.

Исках да му кажа истината, но се страхувах, че може отново да ме вкарат в болницата и да не видя Тери повече. Излъгах доктора, че всичко е наред. Той ми даде лекарството и ме пусна да си ходя.

В събота двамата с Тери имахме среща за вечеря. Той ме заведе в ресторант в Челси. Ходихме на кино, а после пихме кафе и си приказвахме за филма. Тери говореше за различните актьори и за това дали са добри. След това отидохме на разходка.

Предполагам, че вече беше доста късно — може би към единадесет. Влязохме в един квартал, който не беше много хубав. Навсякъде се издигаха празни складове, а пред входовете стояха мъже. В кофите гореше огън и бездомните се грееха на него. Беше в края на септември и вечерта бе доста хладна, особено до реката, където се намирахме.

Накрая спряхме пред стара къща от кафяв камък на една пресечка от река Хъдсън. Улицата се казваше „Хаузис“. Беше много тъмно. Виждах само сенките на голям склад, къщата от кафяв камък и празно пространство. Нямаше улични лампи и единственото място, в което светеше, бе къщата.

— Аз живея тук — каза Тери. — Искаш ли да влезеш?

Той ме погледна и зачака отговора ми. Бях нервна и уплашена. Страхувах се, че може да се случи нещо лошо. Искаше ми се всичко да е хубаво като за нормалните хора, затова се съгласих.

Влязохме вътре. В коридора не светеше и се изнервих още повече. Но след като се качихме в апартамента на Тери, си помислих, че всичко ще е наред. Не спирах да си повтарям, че всичко ще е чудесно.

Апартаментът се намираше на втория етаж. Малко студио, но не беше хубаво. Някак си… мърляво. Но пък беше мъжко място, нали разбираш? Имаше вехто канапе и два стари кресла. Списания за електроника и спорт се търкаляха навсякъде. А до стената стоеше едно от онези холивудски легла.

— Един ден, когато съм голяма звезда на Бродуей — каза Тери, — ще си спомня това място и ще заплача неудържимо.

Но на мен ми хареса. Приятно ми беше, че съм там.

Нямаше кухня, само малък хладилник и котлон. Но Тери намери кутия кола в хладилника. Седнахме на канапето и започнахме да отпиваме поред от колата. Тери остави кутията настрани и се премести по-близо до мен. Отново се целунахме. Силно. Той вкара езика си в устата ми и сложи ръце на гърдите ми. Но аз нямах нищо против. Дори се чувствах добре. След известно време той сложи ръка под полата ми и мушна пръсти в бикините ми.