Андрю Клаван - Нито дума

— Госпожо Конрад?

Мекото настоятелно чукане продължи.

Агата стигна до вратата. Застана пред нея и прокара ръце през косата си.

„Какво искат от мен?“

Бавно вдигна ръка и безшумно махна капачето на шпионката. Наведе се и погледна навън.

Мъжът в коридора й махна с ръка. Хубав млад мъж с пригладена назад черна коса.

— Здравейте, госпожо Конрад — каза той. — Аз съм.

Отначало тя не го позна, после се сети. Прайс. Новият им съсед. Били Прайс от 5Н. Не беше говорила с него досега, само се бяха поздравявали в асансьора. Според клюкарите в блока той беше двадесет и пет годишен брокер от Топика, Канзас. Получил образование в Харвард. Трима братя, по-малки от него, все още живи родители.

— Ааа… здравейте.

Гласът й прозвуча ужасно дрезгаво. Тя се прокашля, приближи се по-плътно до вратата и каза:

— Можете ли да дойдете по-късно, Били? Моментът не е подходящ. Не съм облечена.

— Това никак не ме притеснява — отвърна Били и се засмя весело. — Хайде, госпожо Конрад, Агата… Трябва да ми отворите. Знам, че сте сама, но…

Аги не отговори, а погледна телефона. „Обадете се. Кажете ми какво да направя.“

„Трябва да ми отворите.“

Защо Прайс настояваше да влезе? И откъде знаеше, че е сама? Може и да беше видял как Нейтън излиза, но пък преди бе виждал Агата и Джесика. Откъде можеше да знае, че Джесика не си е у дома в момента?

— О, Агата — изпя името й Прайс.

Гласът му прозвуча заплашителен и опасен.

Ако не беше един от тях, защо не й се обаждаха?

— Отвори ми, Агата.

Без да мисли, Аги протегна ръка и отвори вратата.

Били Прайс влезе веднага. Аги се отдръпна, за да му направи път. Той се усмихна свенливо и затвори вратата.

— Здрасти, помниш ли ме? Били Прайс. Новият съсед.

Очите му я огледаха внимателно. Тя беше още по джинси и фланела. Не си беше сложила сутиен. Усети очите му върху гърдите си. Той отново се усмихна срамежливо, но когато вдигна очи към нейните, тя видя, че в тях няма никакъв свян.

— Наистина съжалявам — продължи той. — Просто исках да взема за малко телефонния ви указател. А и истината е… знаех, че си у дома и… ами досега не сме имали възможност да се опознаем, затова реших да се отбия. Нали разбираш?

— Ами… аз…

Аги се опита да отговори, но мислите й препускаха лудо.

Дали беше един от тях? Защо си играеше с нея?

— В кухнята е. Ще го донеса.

— Не бързай чак толкова — каза Били и пристъпи към нея.

Застана толкова близо до нея, че тя усети дъха му по лицето си.

— Мислех си… нали разбираш… забелязах те в коридора, Агата, и си помислих… ами сега, когато семейството ти го няма, можем да си поговорим. Да седнем и да се опознаем по-добре.

И тогава, с пронизителния звук на трион, режещ камъни, телефонът иззвъня.

Аги подскочи и ахна.

— Мили боже!

Телефонът звънна отново.

Тя задиша тежко и се вторачи в Били Прайс. Той я гледаше любопитно. Агата се насили да се усмихне.

— Телефонът звъни — глупаво му съобщи тя. — Ще ме извиниш ли?

Сърцето й биеше лудо, докато отиваше към телефона. Обърна гръб на Прайс и вдигна слушалката.

— А… ало?

Гласът изкрещя диво в ухото й.

— Кой е този, путко? Казах ви никой да не влиза в апартамента! Ще я изкормя, ще нарежа момиченцето ти на парчета! Веднага ми кажи кой е този!

— Аз… как мога… аз…

— Добре, путко — отново изкрещя мъжът и после каза: — Доведете ми детето.

— Не! Аз…

Ужасена, Аги чу гласа на дъщеря си.

— Пуснете ме! Не! Моля ви, моля ви… — заплака Джеси.

— Моля ви — прошепна Аги. — Просто не знам как да го кажа…

Мъжът внезапно заговори спокойно. Аги все още чуваше плача на Джесика. Плач от страх, а не от болка. Поне засега.

— Джеси — прошепна тя.

— Слушай — каза мъжът задъхано. — Аз съм твоя приятелка, ясно ли е? Приятелката ти Луиз. Разбра ме, нали? Кажи: „Здрасти, Луиз“.

— О, здрасти… — заекна Агата и опита отново. — Здрасти, Луиз.

— Добре. Сега кажи: „Еди-кой си се отби по еди-каква си причина“.

— Аз… аз…

— Кажи го, тъпанарко!

— Да, аз… ще ти звънна по-късно, Луиз. Били Прайс, новият съсед, се отби да вземе назаем телефонния указател. Само за да вземе указателя.

— Добре — каза мъжът. — Сега разкарай този кретен оттам, тъпа путко! Имаш шестдесет секунди. После ще започна да режа дъщеря ти — заплаши я той и затръшна телефона.

Агата остави слушалката на мястото й и се обърна към Били Прайс. Той я гледаше втренчено.

— Ей сега ще донеса указателя — прошепна тя.

— Хм… наистина — несигурно каза Били. — Наистина не бързам.