Андрю Клаван: Нито дума

„Господи — помисли си Спорт, — това въобще не е човешко лице.“ Но не приличаше и на животинско. Беше по-скоро бебешко лице, прикачено към тялото на огромна мечка. Цялата тази невероятна сила и лицето на уплашено бебе върху нея.

Максуел беше изплашен. Спорт веднага го забеляза. Страхуваше се от затвора. Устните му бяха увиснали, сякаш щеше да заплаче. Очите му се местеха нервно из широкото помещение, пълно с легла, шкафчета и мъже. Най-вече чернокожи мъже, които го гледаха с враждебни, преценяващи погледи.

Оказа се, че това е първото му влизане в затвора. Тъкмо беше получил половин година за ексхибиционизъм на детска площадка. Присъдата беше толкова лека, защото адвокатът му се беше спазарил с обвинението.

Още от пръв поглед Спорт забеляза, че у този човек има нещо.

Лусия Синклер стоеше, гледаше Максуел и не можеше да проговори. По очите й си личеше колко бързо е осъзнала, че е допуснала грешка. Спорт почти чуваше мислите й: „Ех, ако не бях отворила вратата…“.

„Прекалено късно е вече, кучко“ — помисли Спорт.

После отново се усмихна любезно.

— А сега да видим банята ви, госпожо.

Лусия Синклер се поколеба — опитваше се да измисли как да се измъкне. Отпусната кожа около устните й потръпна.

— Да, разбира се — най-после каза тя. — Само момент…

Опита се да заобиколи Максуел и посегна към дръжката.

Максуел я хвана за китката.

— Пуснете ме… — започна тя.

Устата й се изкриви от болка. Очите й се напълниха със сълзи. Максуел стискаше ръката й здраво. После бавно я изви и отдалечи жената от вратата. На устните му заигра странна замечтана усмивка.

Лусия Синклер едва успя да прошепне:

— Моля ви…

Максуел я пусна. Тя залитна и падна на пода. Сви се до стената. Не направи опит да стане. Просто си седеше уплашено. Спорт хареса това. Вече не беше такава важна кучка. Разтриваше почервенялата кожа на китката, трепереше и гледаше Максуел. Той стоеше над нея и дишаше тежко. Огромните му рамене се надигаха и спадаха.

Спорт заговори тихо:

— А сега бъдете така любезна да му покажете банята, госпожо.

Старата жена се обърна към Спорт. Очите й го гледаха ужасено.

— Моля ви — повтори тя.

Мелодичността беше изчезнала от гласа й. Сега се чуваше само дрезгавият треперещ глас на старица.

— Моля ви, можете да вземете всичко, което искате.

— Макс — каза Спорт.

Макс я сграбчи под мишницата с огромната си ръка и Лусия Синклер извика от болка. Опита се да стане бързо, за да му попречи да изтръгне ръката й от ставата. Продължаваше да гледа Спорт умолително. Явно знаеше, че няма смисъл да се моли на Максуел.

— Моля ви — повтори тя. — Недейте. Не му позволявайте да…

Спорт вдигна ръка и заговори меко и успокояващо.

— Той няма да ви направи нищо лошо, госпожо. Просто влезте в банята с него.

— Моля ви… — каза тя за пореден път.

Вече плачеше. По бузите й се стичаха сълзи. Устните й трепереха. Лицето й бе посивяло.

Максуел я повлече по късия коридор към банята. Тя продължи да вика:

— Моля ви! Дори няма да се обадя в полицията.

Макс отвори вратата на банята и грубо бутна старицата вътре. После влезе след нея.

Спорт я чу да изскимтява още веднъж.

— Моля ви!

После жената извика гърлено:

— О, господи!

Вратата на банята се затвори.

Разбира се, вече бездруго нямаше начин да спре Максуел. Не и след като на лицето му се появеше познатата замечтана усмивка. Точно това беше проблемът на Максуел: той обичаше да го прави, възбуждаше се. Както когато очистиха Изрода. Максуел получи ерекция, истинска ерекция от това, че преряза гърлото му. Изрода се мяташе по пода, риташе и хриптеше. Стискаше гърлото си, а кръвта бликаше между пръстите му. Максуел стоеше над него с блеснали очи и отворена уста, от която се стичаха лиги, а надървеният му член опъваше панталона му като палатка. Спорт беше сигурен, че Максуел би си фраснал един бързак на момента. Би се изпразнил с кеф върху човека, който се гърчеше под него. Но Спорт го сграбчи за рамото и изкрещя:

— Да тръгваме! Трябва да изчезваме!

Максуел кимна послушно и прокара ръка през русата си коса.

Но все пак се замота още — да изчака Изрода да умре.

Докато Макс беше в банята със старата дама, Спорт се разходи из жилището. Апартаментът на Лусия Синклер наистина беше страхотен. Адски изискан и тузарски. Нямаше много директно слънце, но през стъклените врати на балкона нахлуваше предостатъчно дневна светлина. Великолепни медночервени килими на паркета. Елегантна стъклена маса със сребърни свещници върху нея. Тежки дървени столове с извити облегалки и крака, тапицирани с гоблени с плодове и лози. Библиотека, пълна с тежки книги. Бюфети от истински палисандър със скъпи дреболии зад стъклените вратички: сребърни чаши, калаени кани, статуетки от слонова кост, снимки в сребърни рамки, които показваха усмихната двойка, къща в предградията, малко русо момиченце и весело момченце.