Колосите на Мемнон — двойка колосални седнали статуи на западния бряг на Нил при Луксор. Представлявали някога част от погребалния храм на Аменхотеп III.
Кромър, Ивлин Баринг, първи херцог на Кромър (1841–1917) — английски генерален консул и фактически управител на Египет от 1883 до 1907.
Куирн — висок пирамидален връх над Долината на царете. Името означава „Рог“ на арабски. Наричан Дехенет от древните египтяни.
Курия — регион от древния Близък изток на северозапад от съвременна Турция, колонизиран от гърци. Известен с наемниците си.
Кутбар — проповед.
Куфр — нарицателно за хора, които не изповядват исляма. Неверници.
Късен период — период от историята на Древен Египет, продължил от 712 до 332 пр.н.е., когато страната е завладяна от Александър Велики.
КУ39 — гробница малко извън Долината на царете. Някои египтолози смятат, че е гробницата на фараона от Осемнадесетата династия Аменхотеп I (управлявал ок. 1525–1504 пр.н.е.)
КУ55 — загадъчна гробница в Долината на царете, открита през 1907. Съществуват значителни противоречия в мненията кой е бил погребан там, като едни учени предполагат, че е бил Ехнатон, а други — Шменкара.
Лепсиус, Карл Рихард (1810–84) — германски египтолог. Директор на Берлинския музей. Публикувал дванадесеттомно творческо изследване на монументите в Египет.
Лидия — древно царство в Близкия изток на територията на съвременна Турция.
Линейно писмо — все още не дешифрирана писменост, използвана в Древен Крит.
Малката — Мястото на някогашния дворец на Аменхотеп III на западния бряг на Нил при Луксор.
Мариет, Опост Фердинанд (1821–81) — френски египтолог. Основател на египетския департамент по антиките и на Националния музей.
Мастаба — правоъгълна гробница, направена от кирпич. От арабската дума за скамейка.
Махимос — воин.
Мединет Хабу — село на западния бряг на Нил при Луксор и място на погребалния храм на Рамзес III.
Мемфис — столица на Старото царство и важен административен център в цялата египетска история.
Мидан Тахрир — центърът на съвременно Кайро. Името означава „Площад на освобождението“.
Мизмар — музикален духов инструмент, подобен на обой.
Миной — древна култура от Бронзовата епоха на остров Крит.
Михраб — ниша в джамията, която показва посоката към Мека.
Молочия — египетско ястие, приготвяно от задушени листа на слез. Наподобява спанак.
Мулид — популярен празник, обикновено в чест на местен светец или свята личност.
Муншид — религиозен певец или танцьор.
Мюезин — служител на джамията, който призовава вярващите към молитва по пет пъти на ден.
Некрополис — буквално „град на мъртвите“. Погребално място.
Нефертити — Велика царска съпруга на фараона Ехнатон. Някои учени смятат, че след смъртта на Ехнатон е приела името Шменкара и е управлявала като фараон — мъж. Обезсмъртена в известния „Бюст на Нефертити“ в Берлинския музей.
Озирис — древноегипетски бог на подземния свят.
Осемнадесетата династия — Първата от трите династии на Новото царство (ок. 1150 — 1307 пр.н.е.)
Остракон — парче от глинен съд или варовик с надпис или рисунка. Древният еквивалент на съвременен лист за писане.
Пекторал — украшение, най-често във формата на пилон, носено на гърдите.
Пендълбъри, Джон Девит Стрингфелоу (1904–41). Египтолог. Водил разкопки в Амарна. Застрелян от германците в Крит по време на Втората световна война.
Перет — един от трите сезона, на които се е делила древноегипетската година. Перет е бил сезонът на засяването и растежа и е продължавал приблизително от октомври до февруари.
Персеполис — бивша столица на Древна Персия на територията на съвременен Иран.
Петозирис — името на благородническо семейство, погребано в Туна ел-Гебел. Гробницата им е уникална поради употребата едновременно на египетски и гръцки стил за изобразяване на ежедневието в Древен Египет.
Пилон — масивен вход или портал пред храм.
Питри, Уилям Матю Флиндърс (1853–1942). Археолог и египтолог. Работил основно в Египет и Палестина.
Погребален храм — храм, където се рецитират молитви и се принасят жертвоприношения за благополучието на покойника, обикновено цар.
Портите на мъртвите — древноегипетско име на Долината на царете.
Ра (или Ре) — древноегипетски бог на слънцето.
Рамезид — върховна титла от периода на Деветнадесетата и Двадесетата династии.
Рамзейон — погребален храм на Рамзес II на западния бряг на Нил при Луксор.
Читать дальше