Пол Зюсман - Изгубената армия на Камбиз

— Какво е това? — попита Тара.

— Не знам. Много е странно. Все едно ври вода.

— Да не е от жегата?

— Не мисля.

— Плаващи пясъци?

— Не мисля.

Той се вгледа в мястото и започна предпазливо да се спуска по склона. Тара го последва. Бълбукането ставаше все по-отчетливо, пясъкът се вълнуваше, сякаш огромен крак се забиваше в долината. Спря, после пак започна, спря — и изведнъж с шумно оригване повърхността на пустинята се отвори и една огромна тромава фигура изскочи на светлината и около нея се посипа пясък. Халифа изкрещя от удивление и се затича надолу.

— Джамал! — смееше се радостно. — Слава на Аллах! Джамал! Камила!

Стигна до дъното и забави крачка, защото се боеше да не уплаши животното. То обаче, изглежда, изобщо не се впечатли от присъствието му и му позволи да се приближи и да хване юздите.

— Добре дошъл, приятелю — каза той и погали кадифените ноздри. — Щастливи сме да си с нас.

После се обърна към Тара.

— Песимизмът ми явно е бил преждевременен, госпожице Мъдрей. Този приятел тук може да подуши вода от осемстотин километра. Където и да е най-близкият оазис, той ще го намери.

Надигна се на пръсти и пошушна нещо в ухото на камилата. Тя кихна и след това бавно подгъна крака, първо предните, след това задните. Халифа започна да развързва сандъците от гърба й.

— Навремето работех с камили — каза през рамо, — като бях малък. Но някои умения не се забравят.

Свали сандъците, хвърли ги настрани и започна да наглася разните такъми. Камилата подуши ухото му и го облиза.

— Прекрасни животни. Неуморни, верни и толкова красиви. Единственият недостатък е лошият им дъх. Но пък всеки си има кусури, нали? Аха!

Той вдигна една малка манерка, която беше намерил под седлото.

— Няма много, ако съдя по звука, но предполагам, ще ни спаси от смърт. Моля.

Той отстъпи и протегна ръка, посочвайки на Тара, че трябва да се качи. Тя се разсмя и се покатери върху седлото. Той се качи зад нея.

— Приятелката ми ме предупреди да стоя далеч от камили — каза Тара. — Камиларите всички били перверзници.

— Аз съм женен мъж, госпожице Мъдрей.

— Шегувах се.

— А, ясно. — Той се засмя. — Да, английски хумор. Той е нещо, как му казвахте вие, култивиран вкус. Въпреки че Бени Хил е много смешен.

Той вдигна ръка и плесна шумно задницата на камилата. Съществото се надигна първо със задните крака, след това с предните. Халифа пое юздите през кръста на Тара и каза: А.

— Ако не спираме, може да стигнем след два дни, най-много три. Камилата може и да е корабът на пустинята, но не е от най-луксозните.

— Ще го понеса.

— Да, госпожице Мъдрей, не се съмнявам, че ще го понесете. Вие сте забележителна жена. Много бих искал да ви запозная с жена си и децата.

Той плесна отново камилата по задницата и тя пое напред.

— Ялла бесара! — извика той. — Ялла нимшех! По-бързо! Хайде!

Стигнаха до пирамидалната, скала и тя надвисна над тях — огромен черен монолит, изригнал от дълбините на пустинята, невъзможно древен, неизмеримо могъщ. Страж на времето. Тя сякаш трептеше леко в жегата и издаваше едва доловим звук, нещо като дълбоко гърлено ръмжене, все едно им казваше, че могат да минат, но ги предупреждаваше да не се връщат никога. И те я подминаха и поеха по долината.

— Строя си шадраван, знаете ли? — каза след малко Халифа. — Искам в дома ми навсякъде да се чува течаща вода.

— Звучи прекрасно. — Тара се усмихна.

— Плочките ще са сини и зелени и ще има раковини от морския бряг и растения по края. А през нощта ще има светлини и водата ще блести като пълна с диаманти. Ще стане много красиво.

— Да — каза тя и затвори очи. — И аз така мисля.

Халифа дръпна юздите и камилата се впусна в тръс. Пирамидалната скала бавно се отдалечи зад гърбовете им и сякаш потъна във времето. Пустинният въздух трептеше и се люлееше в утринната жега.

— Бесара, бесара! — викна Халифа. — Ялла нимшех, ялла нимшех!

Абу ел-Хагаг — шейх-покровител на Луксор (роден в Дамаск ок. 1150 г.). В негова чест се провежда празник всяка година две седмици преди Рамадан.

Абу Сир — Група пирамиди в южната част на платото Гиза, датиращи от Петата династия (ок. 2465–2323 пр.н.е.)

Акхет — един от трите сезона, на които е била разделена древноегипетската година. Акхет е бил сезонът на пълноводието на Нил, или приблизително от юни до септември.

Ал-Ахрам — популярен египетски вестник. Името означава „Пирамидите“.

Ал-Джихад — войнстваща египетска фундаменталистка групировка.