Джеймс Ролинс - Невинна кръв

Жената посочи странична каверна, чийто отвор зееше на няколко метра от тях. С горящи дробове Томи влезе в късия проход, като се отблъсна от гладките стени и се оттласна от дъното. Източникът на светлината беше някъде там и го привличаше като нощна пеперуда, привлечена от пламъка на свещ.

Но той не търсеше пламък .

А въздух.

Беше се гмуркал с баща си на Каталина до многобройните подводни пещери на острова. Помнеше как веднъж се промъкнаха в една цепнатина в скалата и се озоваха в пещера, в която имаше въздух под тавана.

Молеше се да попадне на подобно нещо и тук - някаква тайна пещера, където да остане с жената, докато битката не приключи и не бъде в безопасност.

„Безопасност...“

Кога за последно се бе чувствал в безопасност?

Дробовете му щяха да се пръснат, докато изминаваше последните метри. Причерня му и пред очите му затанцуваха искри. Знаеше, че не му остава достатъчно въздух, за да се върне на повърхността. Нямаше връщане назад. Баща му беше казал веднъж, че най-важното в живота е да намериш правилния път и да не се отклоняваш от него.

„Май нямаше предвид точно това, тате“.

Паниката вля нови сили в ръцете и краката му. Томи изхвърча в малката зала със стени от златисто стъкло и пясъчен под. Знаеше, че горе трябва да има въздух — защо иначе да го замъква тук ?— и се оттласна от дъното.

Полетя нагоре - и главата му се тресна в тавана.

Започна да го опипва, търсеше поне глътка въздух, поне мехурче.

Нямаше.

16:35

Стригои и бласфемари се понесоха по склоновете на кратера като мръсна вълна.

Джордан стисна оръжието си, като се мъчеше да не обръща внимание на носещия се към него черен гигант, следван от лъвовете с тъмни гриви.

Ерин се прицели в единия от зверовете.

Джордан си избра друга цел, тъй като знаеше, че оръжието му е безполезно срещу онова, което се изливаше в кратера. Оставаше му да се надява, че сангвинистите ще се справят с първата вълна.

Вместо това се прицели настрани, към края на пясъчната купа. Изчака тъмната армия да стигне там - и стреля.

Горещият куршум проби резервоара на хеликоптера им.

От експлозията машината се разлетя на горящи отломки и перките прорязаха диря през нападащите стригои и се стовариха в отсрещната стена на кратера. Внезапният взрив и ударната вълна спряха нападението и принудиха бласфемарите да отскочат назад, като съскаха и виеха към димящите отломки. Няколко стригои се гърчеха в пясъка с отрязани крайници. Други бяха несъмнено мъртви.

Рун го погледна одобрително.

Джордан използва момента на изненада и насочи оръжието си към Искариот, който продължаваше да стои на ръба на кратера. Прицели се в гърдите му - не искаше да рискува с изстрел в главата от това разстояние, още повече че мунициите му бяха ограничени. Не биваше да губи нито един патрон.

Дръпна спусъка с намерението да повали кучия син отново, та било то и за малко. Останала временно без водач, армията му можеше и да бъде победена.

Но точно в този миг един чакал скочи пред Искариот, пое куршумите и спаси копелето. Черната кръв бликна от тялото на звяра, но той не обърна внимание на раните и продължи да пристъпва напред-назад, защитавайки господаря си.

Искариот се оттегли от другата страна на ръба.

„Пъзльо!“

Черният гигант бързо дойде на себе си и отново се хвърли напред, като увлече и онези около себе си. Изръмжа и оголи дългите си кучешки зъби.

Агмундър отвърна на предизвикателството и скочи пред него.

Гигант срещу гигант.

Не беше истински двубой.

Подсилван от светостта, Агмундър замахна с дългия си меч толкова бързо, че острието запя във въздуха и отсече главата от раменете. Тя отлетя, като продължаваше да се зъби.

Джордан пусна откос по втурналата се отляво орда.

Вингу и Кристиан скочиха надясно.

Рун и Бернар пазеха гърба им.

Елизабет продължаваше да стои до кладенеца, без да заплашва и без да помага - само пазеше бягството на Томи незнайно къде.

Ерин стреля зад рамото на Джордан, улучи един лъв право в окото и той се просна в краката на Агмундър. Огромният меч се заби в гърлото на звяра.

На Джордан му дожаля за прокълнатото създание. То не беше искало да бъде превърнато в онова, което представляваше сега. Но съжалението не означаваше милост.

Продължи да стреля.

Агмундър се обърна към втория лъв и двамата се загледаха, търсейки слабо място у противника. Изведнъж един едър чакал се хвърли към викинга отстрани и заби зъби в бедрото му.