Джеймс Ролинс - Черният орден

— Пътуване във времето? — попита невярващо Пейнтър.

— Не забравяйте — каза Анна, — че в някои технологии Германия била на светлинни години пред другите нации по онова време. Затова и научното пиратство в годините след войната придобило такива невиждани размери. Но да се върнем назад. В началото на века две теоретични системи се конкурирали помежду си — теорията на относителността и квантовата теория. И макар да не си противоречали директно, дори Айнщайн, бащата на относителността, ги смятал за несъвместими. Теориите разделили научната общност на два лагера. И всички ние много добре знаем на коя страна застанал в по-голямата си част западният свят.

— Относителността на Айнщайн.

Анна кимна.

— Което довежда до разделянето на атома, бомбите и ядрената енергия. Целият свят се превръща в един огромен проект „Манхатън“. И всичко това — основано на работата на Айнщайн. Нацистите поемат по различен път, но със същата решителност. Имат си свой еквивалент на проекта „Манхатън“, само че той се основава на другата теория. Квантовата.

— И защо са тръгнали по този път? — попита Лиза.

— По една съвсем проста причина. — Анна се обърна към нея. — Защото Айнщайн бил евреин.

— Какво?!

— Спомнете си контекста на онова време. Айнщайн бил евреин. В очите на нацистите този факт омаловажавал откритията му. Вместо това нацистите взели присърце физичните открития на чистокръвни немски учени, смятали, че тяхната работа е по-важна и истинска. Базирали своя проект върху работата на учени като Вернер Хайзенберг и Ервин Шрьодингер, и основно върху откритията на Макс Планк, бащата на квантовата теория. Всички те имали дълбоки корени във фатерланда. И така нацистите насочили усилията си към практическите приложения на квантовата механика, работа, която и днес се смята за истински научен пробив. Нацистките учени смятали, че чрез експериментиране с квантови модели е възможно да се открие нов източник на енергия. Нещо, за което в съвременния западен свят започна да се говори едва през последните години. Съвременната наука го нарича енергията на точка нула.

— Точка нула? — Лиза погледна Пейнтър.

Той кимна. Познаваше добре това научно схващане.

— Когато нещо се охлади до абсолютната нула — двеста седемдесет и три градуса под нулата по Целзий, — движенията на атомите спират напълно. Никакво движение. Нулевата точка на природата. Дори и тогава обаче енергията продължава да съществува. Фонова радиация, която не би трябвало да е там. Присъствието на тази енергия не може да се обясни адекватно чрез традиционните теории.

— Но квантовата теория го обяснява — твърдо каза Анна. — Тя допуска движение дори когато материята е замръзнала до абсолютна неподвижност.

— Как е възможно това? — попита Лиза.

— При абсолютната нула частиците може и да не се движат нагоре, надолу, наляво и надясно, но според квантовата механика могат да преминават към и извън съществуване, като по този начин генерират енергия. Която се нарича енергията на точка нула.

— Към и извън съществуване? — Лиза не изглеждаше убедена.

Пейнтър пое юздите.

— Квантовата физика е склонна да залита към чудатости. Но макар концепцията да звучи откачено, енергията е реална. Установена в лабораторни условия. По целия свят учени се опитват да овладеят тази енергия, която е в ядрото на всичко съществуващо. Тя би била източник на безкрайна, неизчерпаема сила.

Анна кимна.

— И нацистите експериментирали с тази енергия със същото старание и хъс, които западният свят влага в проекта „Манхатън“.

Очите на Лиза се разшириха.

— Неограничен източник на енергия! Ако са го били открили, това е щяло да промени изхода на войната.

Анна вдигна ръка да я поправи.

— Кой казва, че не са го открили? Има документи, от които е видно, че през последните месеци на войната нацистите са постигнали забележителни пробиви. Проекти с имена Feuerball и Kugelblitz. Подробности за тях могат да се открият в незасекретените архиви на британската Т-Форс. Но откритията закъснели. Лабораториите били бомбардирани, учените — убивани, откритията — крадени. Малкото останало потънало в засекретените проекти на различни държави.

— Но не и Камбаната — каза Пейнтър, за да върне дискусията към основната тема. Гаденето непрекъснато му напомняше защо са тук.

— Не и Камбаната, да — съгласи се Анна. — Дядо ми успял да избяга с най-важното на проекта „Хронос“, роден в резултат от изследванията на енергията на точка нула. После дал друго име на проекта. Schwarze Sonne.