Джеймс Ролинс - Черният орден

Никой не каза и дума, само местеха очи от едно чудовище към друго.

Някъде далеч, приглушени от дебелите врати, се чуваха викове и изстрели. Камиси беше в разгара на собствената си война. След колко време щеше да стигне тук?

Сякаш прочели мислите на Монк, двойните врати на централния вход се отвориха с трясък. Далечната стрелба изведнъж стана близка и силна, пукот и взрив, пукот и взрив. Виковете придобиха плътност. Мъже нахлуха през прага. Войската на Вааленберг отстъпваше. Сред тях Монк мярна и хора с черни униформи и белезникаворуси коси — членове на роднинския елит. Бяха само леко задъхани, сякаш се прибираха след освежително разпускане на тенис кортовете.

Докато навън се вихреше битка, във фоайето противниците се измерваха с погледи.

Лошо.

Отрядът на Монк заотстъпва, притиснат до стената и превъзхождан пет към едно.

Грей се отдръпна от Болдрик Вааленберг и нареди на Марша:

— Наблюдавай го.

После застана пред компютъра, на който беше работил Исак, като следеше с едно око и енергометъра на Камбаната. Посегна към един превключвател — беше видял Исак да го включва. С него се контролираше ударният щит около активираното устройство.

— Какво правиш? — попита Болдрик разтревожено.

Значи имаше нещо, което плашеше стареца повече и от куршум в главата. Полезна информация. Грей дръпна лостчето на превключвателя в първоначалната му позиция. Двигателите под пода заръмжаха и щитът започна да се спуска. Ярка синя светлина се ливна покрай горния му ръб и започна да се усилва с увеличаването на незащитената пролука между щита и тавана.

— Недей! Ще убиеш всички ни!

Грей се обърна към стареца.

— Тогава изключи това проклето нещо!

Болдрик замести поглед от смъкващия се щит към контролното табло и обратно.

— Не мога да го изключа, идиот такъв! Камбаната е заредена. Трябва да освободи заряда!

Грей сви рамене.

— Ами тогава ще погледаме как го прави.

Пръстенът синкава светлина се удебеляваше.

Болдрик изпсува и се обърна към контролното табло.

— Но мога да отменя избирателния код. Да го неутрализирам. Така приятелите ти няма да пострадат.

— Направи го.

Болдрик набираше бързо команди на клавиатурата с разкривените си от артрит ръце.

— Само вдигни щита!

— След като приключиш. — Грей гледаше над рамото му. Видя имената на всички да се появяват на екрана заедно буквено-цифров код, маркиран като GENETISCH PROFIEL. Старецът натисна четири пъти клавиша за изтриване и генетичните профили изчезнаха от екрана.

— Готово! — каза Болдрик и се обърна към Грей. — Вдигни ударния щит!

Грей се пресегна към лостчето и го превключи.

Под краката им нещо простена… после изстърга и подът се разтресе. Оловният щит замръзна.

Оттатък ръба му в сърцето на камерата грееше синьо слънце. Въздухът около Камбаната се къдреше на вълни, външната и вътрешната й черупки се въртяха в противоположни посоки.

— Направи нещо! — извика умолително Болдрик.

— Хидравликата заяде — измърмори Грей.

Болдрик заотстъпва, очите му се разширяваха с всяка крачка.

— Ти обрече всички ни! Стигне ли пълната си мощност, Камбаната ще убие всичко живо в диаметър от пет мили… или още по-лошо.

Грей не посмя да попита кое може да е по-лошо от това.

Монк гледаше как пушките се вдигат към тях.

Превъзхождаха ги числено.

Асансьорът още не беше стигнал до техния етаж, а дори и да беше, щеше да мине твърде много време, докато влязат вътре и вратите се затворят. Нямаше начин да избегнат престрелката.

Освен ако…

Монк се наведе към Фиона.

— Какво ще кажеш за малко болка…

И кимна към полегналите на стъпалата хиени.

Фиона го разбра и превключи устройството от удоволствие към болка. После натисна бутона.

Ефектът беше незабавен. Сякаш някой изведнъж подпали огън под опашките на зверовете. Пронизителен вой изригна от двайсетина гърла. Чудовищата наскачаха от галерията горе, където си бяха почивали допреди миг. Други се изтърколиха по стълбището право към мъжете. Нокти и зъби се забиваха във всяка движеща се цел, тласкани от сляпа ярост. Мъжете закрещяха и започнаха да стрелят по хиените.

Вратите на асансьора най-сетне се отвориха със звън.

Монк хлътна заднишком в кабината, като повлече и Фиона, после подаде ръка на Лиза и олюляващия се Пейнтър.

Куршуми летяха и към тях, но повечето от войниците на Вааленберг стреляха по хиените. Докато отстъпваха към асансьора, Моси и Брукс откриха ответен огън.