Джеймс Ролинс - Черният орден

Но пък собствената й майка често й задаваше същия въпрос. Кому бяха нужни тези крайности? Пет години в морето на борда на изследователски кораб, после още една година подготовка за изпитанията на високопланинското катерене, а сега тук, в Непал, на път да атакува Еверест. Защо поемала такива рискове, когато имала подръка толкова по-удобен и уреден живот?

Лиза винаги й отговаряше по един и същи начин — заради предизвикателството. Не беше ли отговорил по същия начин Джордж Малори, легенда сред алпинистите, когато го попитали защо е изкачил Еверест? „Защото беше там.“ Разбира се, истината зад тази знаменита реплика беше малко по-различна — Малори просто се сопнал на някакъв досаждащ му репортер. Дали и Лиза не отговаряше така на майка си по навик, нещо като условен рефлекс? Защо всъщност се беше озовала тук горе? Ежедневието предлагаше достатъчно предизвикателства — изкарването на прехраната, спестяванията за черни дни, търсенето на партньор, превъзмогването на загуби, отглеждането на деца.

Дръпна се като опарена от тези мисли, доловила зараждането на позната тревожност и разбрала какво най-вероятно означава тя. „Възможно ли е да водя живот на ръба само за да избягна истинския живот? Затова ли толкова много мъже минаха през живота ми, без да се задържат?“

И ето я тук. На трийсет и три, сама, без никакви трайни връзки, научната работа — единственият й другар, и единичен спален чувал за легло. Май по-добре направо да си обръсне главата и да постъпи в някой високопланински манастир като този.

Хеликоптерът се разтресе — издигаше се.

Вниманието й се върна към настоящето.

О, мамка му…

Задържа дъх, докато хеликоптерът прелиташе сякаш само на сантиметри от остър като бръснач рид. Плъзгачите му минаха на косъм над оголения от вятъра леден корниз и машината се спусна в ждрелото оттатък.

Насили се да пусне страничните облегалки, в които пръстите се бяха вкопчили сами. Изведнъж къщичката с три спални и две цяло и пет деца вече не й изглеждаше толкова лоша възможност.

Анг Гелу се наведе напред и посочи с ръка между пилота и войника към нещо долу. Ревът на роторите погълна думите му.

Лиза залепи буза до прозореца на вратата и погледна навън. Извитият студен плексиглас целуна бузата й. Долу най-после се мярна цвят. Скупчени червени покриви. Осем каменни сгради, кацнали на плато, обградени с върхове-седемхилядници от три страни и вертикална скална стена от четвъртата.

Манастирът Темп Ох.

Хеликоптерът рязко се снижи към сградите. Лиза мярна терасирани ниви или зеленчукови градини от едната страна. От другата страна имаше ниски кошари и плевни. Никакво движение. Никой не излезе да посрещне шумните посетители.

Още по-зловещи й се сториха козите и овцете в кошарите. И те не помръдваха. Вместо да се разбягат панически от спускащия се хеликоптер, лежаха проснати на земята с разкривени крака и извити вратове.

Анг Гелу забеляза същото и потъна в седалката си. Очите им се срещнаха. Какво се бе случило тук? Пилотът и войникът на предната седалка спореха за нещо. Очевидно пилотът не искаше да кацне. Войникът спечели спора, като сложи ръка на приклада на пушката си. Пилотът се намръщи и пристегна по-здраво маската върху носа и устата си. Не защото се нуждаеше от допълнителен кислород, а като предпазна мярка срещу заразяване.

И все пак се подчини на заповедите на войника. Сниши хеликоптера към земята. Насочи го възможно най-далеч от кошарите, към края на терасираните ниви.

Те се плъзнаха покрай тях като амфитеатър от тераси с прави редички малки зелени кълнове. Отглеждането на картофи на големи височини било въведено от британците в началото на деветнайсети век и се беше превърнало в една от основните земеделски култури тук. Плъзгачите на хеликоптера се удариха в каменистата почва — смачкаха една редичка растения — и машината се разклати силно. Съседните кълнове полегнаха под напора на въздушния вихър.

Все още никой не излизаше да ги посрещне. Лиза си помисли за мъртвите животни. Бяха ли изобщо останали живи хора, които да спасят? Какво беше станало тук? Различни заразни болести се заредиха в главата й, заедно с начините на заразяване — поглъщане, вдишване, физически контакт. Беше ли изобщо заразно? Трябваше й повече информация.

— Може би ще е по-добре да останете тук — каза Анг Гелу, докато разкопчаваше предпазния си колан. — Нека първо огледаме манастира.

Лиза вдигна медицинската си раница от пода и поклати глава.