— Възможно ли е да става въпрос за нещо друго, а не за сонар? — разсъждаваше на глас Апългейт и рисуваше с пръст кръгчета по изпотената бирена бутилка. — В този район често има микротрусове. Може пък някое дълбоководно земетресение да е уцелило тоналната вълна и тя да ги е хвърлила в самоубийствена паника.
— Онзи силен трус отпреди няколко месеца, помниш ли? — каза съпругът й. Настани се на двойния шезлонг до професора и потупа мястото до себе си, приканваше я да седне.
— Може да са последващи трусове, как мислиш?
Сюзан не би могла да обори предположенията им. Серията силни земетресения през последните две години и чудовищното цунами в района бяха разорали океанското дъно. Всеки би се уплашил. Но не й се вярваше това да е причината. Нещо друго се беше намесило. Рифът долу беше необичайно пуст. А малкото останали обитатели се бяха изпокрили в скални ниши и дупки в пясъка. Все едно целият риф беше затаил дъх.
Може би чувствителните създания наистина реагираха на микротрусове.
Сюзан смръщи чело и седна до съпруга си. Трябваше да се свърже по радиото с остров Рождество и да разбере дали са засекли някаква необичайна сеизмична активност в района. Преди това обаче имаше да сподели една новина, която утре сутринта със сигурност щеше да прати съпруга и във водата.
— Обаче намерих останки от потънал кораб.
— Не думай! — В пристанището на Дарвин Грег беше организирал обиколки на потопени бойни кораби от Втората световна: имаше ги в изобилие във водите край северното крайбрежие на Австралия. Определено си падаше по корабокрушения. — Къде?
Тя посочи разсеяно през рамо към водната шир.
— На стотина метра дясно на борд. Няколко черни греди стърчат от пясъка. Сигурно ги е разместил последният силен трус или пък вълнението от преминаващото цунами е засмукало покриващите ги пясък и тиня. Нямах много време да ги огледам. Реших да оставя това на някой експерт. — Сръга го в ребрата, после отново облегна глава на гърдите му.
Тримата седяха и гледаха как слънцето с последно закачливо намигване се потапя в морето. Беше им нещо като ритуал. Освен ако не ги застигнеше буря, никога не пропускаха залез. Яхтата се люлееше леко. Танкер в далечината примигваше лениво със светлинките си. Като се изключи това, бяха съвсем сами.
Остро излайване стресна Сюзан и тя буквално подскочи. Не си беше дала сметка, че още е напрегната. Изглежда, странното поведение на всичко живо в рифа долу я беше заразило.
— Тихо, Оскар! — извика професорът.
Чак сега Сюзан забеляза липсата на четвъртия член на малкия им екипаж. Кучето излая отново. Трътлестата австралийска овчарка бе на професора. Понатрупал годинки и измъчван от артрит в ставите, Оскар прекарваше времето си проснат на слънце.
— Ще видя какво иска — каза Апългейт. — Оставям ви да си гукате. Пък и едно отскачане до тоалетната ще ми дойде добре. Да си отворя място за още една бира преди лягане.
Професорът стана с пъшкане и тръгна към носа с намерение да заобиколи към другия борд… но спря насред крачка, вперил поглед на изток, където небето тъмнееше.
Оскар излая отново.
Този път Апългейт не го смъмри. Вместо това се обърна към Сюзан и Грег и каза с тих и сериозен глас:
— Елате да видите.
Сюзан скочи. Грег стана. Отидоха при професора.
— Леле-мале… — проточи Грег.
— Може би това е прогонило делфините от морето — каза Апългейт.
Голямо петно се носеше по вълните на изток и излъчваше слабо призрачно сияние. Сребристата светлина се надигаше и спадаше с движението на водата. Старото куче стоеше до перилото на десния борд и ръмжеше гърлено, вперило поглед в петното.
— Какво е това, по дяволите? — попита Грег. Сюзан се приближи до парапета и отговори:
— Чувала съм за подобно явление. Наричат го „млечна вода“. Документирани са разкази на моряци, виждали такова сияние в Индийския океан, първите датират още от времето на Жул Верн. През деветдесет и пета един сателит засне петно, покриващо стотици квадратни мили. Това тук е малко. — Малко друг път — изсумтя съпругът й. Но какво представлява? Нещо като червен прилив? Тя поклати глава.
— Не точно. Червените приливи се дължат на цъфтящи водорасли. А тези сияния са резултат от биолуминесцентни бактерии, които се хранят с водорасли или с друг субстрат.
Не са опасни. Но ми се ще да…
Внезапен удар се чу изпод яхтата, сякаш нещо голямо я беше блъснало отдолу. Оскар залая по-енергично. Тичаше напред-назад покрай парапета и се опитваше да промуши глава между пречките.
Читать дальше