Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Няколко куршума се забиха с искри в камъните.

Лиза погледна към заложените в каменната скулптура експлозиви. Електронният детонатор беше на светло под шахтата, недостъпен. Онези горе щяха да застрелят всеки, който тръгне натам.

Грей повлече отново брезента с безжизненото тяло на Сюзан.

— Зад колоните! Може да ни защитят донякъде. Всички да се свият пода, пазете лицето и главата!

Пръснаха се.

Бяха шестима, колоните — четири.

Грей повлече Сюзан със себе си.

Лиза и монсеньорът се озоваха сгушени зад една от колоните. Той я притисна надолу, защитавайки я с тялото си.

Лиза сложи длан на колоната. Широка беше близо метър. Нямаше представа каква е мощта на заложения експлозив. Извъртя лице към Вигор.

— Отче, ще ни предпази ли?

Вигор отвърна на погледа, но не и на въпроса й. За пръв път й се прииска свещеник да я излъже.

7 юли, 11:17

Ангкор Том, Камбоджа

Грей намести Сюзан в скута си и заметна отгоре й брезента.

Тя простена и се размърда. Беше си ударила здраво главата при падането, но онова за счупения й врат си беше лъжа. Грей беше излъгал Насър, а той, в гнева и болката си, не се усъмни, може би дори се зарадва да го чуе.

Грей се беше надявал да го притисне, да използва „трупа“ на Сюзан като разменна монета. Само че нещата отиваха на зле. Високо над главата му Насър крещеше, подлуден от болка. Ако се съдеше по почернялата му кожа, беше получил изгаряне трета степен, при това на голяма площ. И сега искаше да ги накаже подобаващо. Око за око. Но сапьорите му явно нямаха готовност да приведат незабавно заповедта му в изпълнение. Бавеха се и така даваха на Грей и хората му шанс да се защитят.

Грей се възползва от подарената минутка и премести Сюзан така, че колоната да я предпазва възможно най-добре от взрива. Щом ключът към лечението се криеше в тялото й, тя трябваше да бъде опазена на всяка цена. Придърпа брезента да покрие изцяло лицето й и зърна за миг мекото сияние, което се излъчваше от кожата й. Извън пряката слънчева светлина сиянието беше започнало да помътнява. Грей спря за миг, удивен от странното явление. А после понечи да придърпа плътно брезента… и погледът му попадна на стената отпред.

Релефният ангелски надпис грееше ярко, макар светлинната сега да беше многократно по слаба от лъча на фенерчето преди. Изглежда, цианобактериите в кожата на Сюзан излъчваха светлина с дължина на вълната в ултравиолетовата част на спектъра и активираха някакво флуоресциращо съединение, вложено в релефа.

Всичко това напомни на Грей за египетския обелиск със светещия ангелски надпис, който сега му се струваше само умалена версия на тукашното великолепие. Дали пък Йоханес Тритемиус не беше получил още по-дълбоко прозрение по време на медитациите си? Видение за всичко това? Отгърна брезента, за да увеличи притока на светлина.

Мракът моментално отстъпи пред разширяващия се светещ участък от стенния релеф, сякаш някой беше налял масло в огън.

Далеч вляво имаше тъмно петно, едва различимо, в самия край на осветения участък, тъмна скала в грейналия поток коси преплетени символи. Геометричните му форми привличаха погледа.

„Възможно ли е това да…“ Грей намести Сюзан в прегръдките си и отгърна брезента още малко, но така, че да няма пряк допир между нейната и неговата кожа. Уви, сиянието пак не беше достатъчно силно. Трябваше да премести Сюзан по-близо. Но тя започваше да му натежава, брезентът се беше замотал в краката му, а секундите изтичаха.

Трябваше му помощ.

— Ковалски! Къде си?

Откъм колоната вдясно се чу глас:

— Крия се бе! Нали така каза! Грей се надигна със Сюзан на ръце.

— Трябваш ми!

— Ами бомбата?

— Майната й на бомбата. Довлечи си задника тук! Ковалски изпсува, после се хвърли към Грей, като мърмореше:

— Що трябва вечно да има разни бомби…

И буквално се хлъзна зад колоната като бейзболист на последна база.

Грей посочи с брадичка наляво.

— Помогни ми да я преместим натам.

Ковалски въздъхна шумно. Хванаха брезента като носилка и се затичаха покрай стената. Релефният текст се подпалваше успоредно с напредъка им и угасваше, след като отминеха.

Сейчан се беше скрила зад следващата колона. Тръгна към тях, привлечена от светлинното шоу и трескавите им действия.

— Какво пра… о, Боже!

Грей даде знак на Ковалски да сложат Сюзан на пода. Остави брезента разтворен, така че сиянието от кожата й да подпали релефния текст. С изключение на ясно очертана форма от мрак.