Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Нещо определено се беше объркало.

Но дали новината беше добра, или лоша, що се отнасяше до съдбата на приятелите му?

Грей се отблъсна от стената и закрачи из камерата. Сейчан и Вигор седяха на каменна скамейка до едната стена.

Ковалски се беше облегнал близо до изхода. Единият от пазачите беше насочил пушката си към корема му, но Ковалски не му обръщаше никакво внимание. Изчака Грей да го наближи и каза:

— Преди малко видях един тип да се качва нагоре с пневматичен чук.

— Сигурно са готови да взривяват — каза Вигор и стана.

— Не разбирам защо се бавят толкова — измърмори Грей. Сейчан отговори, без да става от скамейката.

— Подкупите изискват време. Грей я погледна въпросително. Тя обясни:

— Чух викове на кхмерски. Хората на Насър изкарват туристите от комплекса, не твърде любезно при това. По всичко личи, че Гилдията е наела Байон за частното си парти. Хората тук са бедни. Лесно е да убедиш местната администрация да си затвори очите.

Грей и сам беше стигнал до този извод. Пазачите вече не си правеха труда да прикриват оръжията си.

Вигор опря ръка на една колона близо до вратата.

— Насър явно е убедил Гилдията, че си струва да продължи работата по историческата следа.

Грей подозираше, че има и друго. Нещо, свързано с туристическия кораб, ако се съдеше по напрегнатия глас на Насър, докато говореше по телефона. Ако научното крило на операцията бе ударило на камък, историческата следа щеше да излезе на преден план.

Миг по-късно получи потвърждение на извода си.

Насър разбута пазачите. Гневът му беше утихнал до обичайната му презрителна студенина.

— Готови сме да продължим. Но преди това… десет часът мина.

Стомахът на Грей се сви на топка. Вигор се притече на помощ:

— Държахте ни затворени през последния час. Едва ли очаквате, че сме получили ново прозрение.

Насър вдигна едната си вежда.

— Това не е моя грижа. А Анишен става нетърпелива. Чакането я изнервя и има нужда от малко забавление.

— Моля те — каза Грей. Думите се изплъзнаха от устата му, преди да ги е спрял.

Насър очевидно се забавляваше от унижението му.

— Не ставай задник, Амен — каза Сейчан иззад тях. — Ако ще го правиш, давай.

Грей стисна юмруци. Едва се сдържа да не се обърне и да й затвори устата. Точно сега не биваше да предизвикват Насър.

Линиите по челото на Насър се бяха счепкали в гневен възел. Той вдигна ръка и я плъзна по челото си. Явно беше решил да не захапва въдицата. Обърна се и тръгна назад между пазачите. Без да каже и дума.

— Насър! — извика след него Грей с пресекващ глас.

— Този час ще го пропуснем — отвърна Насър, без да се обръща. — Но проникнем ли под олтара, очаквам още по-големи резултати. В противен случай майка ти ще се раздели с нещо повече от един пръст. Време е да напалим по-силен огън под задника ти, командир Пиърс.

Насър вдигна ръка и пазачите ги изведоха от помещението. Сейчан задмина Грей, като го бутна с рамо и каза тихо, почти недоловимо: — Исках да го изпробвам.

Грей изостана за миг, после се изравни с нея.

Тя прошепна, без да го поглежда:

— Блъфираше… познавам го.

Грей стисна зъби, за да не й отговори както му се искаше. Сейчан си играеше с живота на родителите му.

Тя му хвърли кос поглед, сякаш бе доловила гнева му. Следващите й думи прозвучаха по-твърдо:

— Трябва да се запиташ едно нещо, Грей. Защо? Защо Насър блъфира?

Грей спря да стиска зъби. Въпросът беше добър. Сейчан бръсна с ръка неговата. Той понечи да й отвърне със същото, в знак че оценява казаното от нея. Но тя вече бе минала напред.

Насър ги заведе обратно в централното светилище. Хората му здравата се бяха потрудили. В масивната двойна плоча от пясъчник бяха пробити дълбоки дупки. От тях се подаваха жици, които се събираха в преплетен сноп. При четирите изхода стояха мъже с червени пожарогасители на гърбовете.

Грей се намръщи. Не би трябвало да очакват пожар. Всичко тук беше от камък.

Насър се обърна към един дребен мъж с намотана през едното рамо жица и елек с множество джобчета за инструменти, който явно ръководеше взривните работи. Мъжът кимна.

— Готови сме — обяви Насър.

Изведоха ги през западния изход и ги накараха да минат зад един ъгъл.

Вигор се опита да възрази:

— Експлозията може да срине цялата кула отгоре ни.

— Знаем това, монсеньор — каза Насър, вдигна радиостанцията към устните си и даде заповед да започват.

След миг силен бумтеж като от гръмотевица отекна болезнено в гърдите и ушите на всички. Еднократен. Придружен от ярка светлина. А после ги обгърна силна лютива миризма, която изгаряше лигавиците на носа и гърлото.