Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Погледна през рамо.

— Спомена, че сте открили и нещо „вълнуващо“. Балтазар кимна. Посегна зад себе си да отвори вратата и светлината нахлу в помещението. Фосфоресциращият дракон на пода изчезна, сякаш подплашен от слънчевите лъчи. Вигор въздъхна тежко.

— Виж това. — Балтазар коленичи до него. — Щяхме да го пропуснем, ако не беше рисунката на дракона.

Опря се на длан и посегна с другата си ръка. Пръстите му се плъзнаха по голия камък.

— Ако не беше лупата, нямаше да го видя. Забелязах го, докато оглеждах флуоресцентната боя. Докато те чаках, почистих част от мръсотията, трупала се с векове върху надписа.

Вигор оглеждаше каменния под.

— Какъв надпис?

— Наведи се още малко. Пипни тук.

Вигор се съсредоточи и плъзна пръсти по указаното място. Напипа вдълбаните линии, като слепец, който чете книга на брайловата азбука. В камъка беше гравиран надпис.

И без професионалната оценка на Балтазар разбра, че надписът е древен. Символите бяха отривисти като лекарски почерк, но това тук не беше рецепта за лекарство. Като бивш ръководител на папския институт по християнска археология Вигор разбра колко важно е откритието.

Балтазар, изглежда, усети реакцията му и сниши конспиративно глас:

— Наистина ли е онова, което си мисля?

Вигор се надигна и изтупа прахта от пръстите си.

— Надписът е по-стар от иврит — промърмори. — Първият език, ако може да се вярва на историите.

— Защо са го гравирали тук? Какво означава?

Вигор поклати глава и огледа пода, измъчван от нов въпрос. Драконовият знак се появи отново пред вътрешния му взор, осветен от тревогите му, вместо от ултравиолетовата лампа. Драконът се беше увил около надписа, сякаш да го защити.

Спомни си думите на историка. „Щяхме да го пропуснем, ако не беше рисунката на дракона“. Може би драконът не толкова защитаваше древната гравюра, а бе нарисуван с цел да я „освети“, да насочи вниманието към нея.

Чие внимание обаче?

Докато си представяше свития на кълбо дракон, Вигор отново усети тежестта на Яков в ръцете си, тежестта на обгореното му, димящо тяло.

И в този миг разбра. Посланието не беше предназначено за друг агент на Драконовия двор, за друг предател като префект Алберто. Трябвало е да привлече вниманието на човек, който познава отблизо историята на Драконовия двор, който би разбрал значението му.

Посланието беше оставено за него.

Но защо? И какво означаваше?

Бавно се изправи. Познаваше един човек, който би могъл да му помогне и с когото не се беше чувал през последната година. Не се беше налагало, а Вигор нямаше и особено Желание да поддържа контакт, особено след като въпросният мъж беше скъсал с племенницата му. Ала Вигор си даваше сметка, че неохотата му само отчасти почива на сантиментални подбуди. Този мъж, също като Кулата на ветровете, му напомняше за кървави събития, които предпочиташе да забрави.

Сега обаче нямаше избор.

Драконовият знак грееше пред погледа му като предупреждение.

Имаше нужда от помощ.

4 юли, 23:44

Такома Парк, Мериланд

— Грей, би ли изхвърлил кошчето от кухнята?

— Идвам, мамо.

Командир Грей Пиърс вдигна една празна бирена бутилка от пода в хола — поредната, паднала в жертва на празненството, което родителите му бяха спретнали за Четвърти юли — и я натика в пластмасовото кошче под мишницата си. Ако не друго, поне партито беше на приключване.

Погледна си часовника. Наближаваше полунощ.

Прибра още две бутилки от масичката в антрето и поспря пред отворената врата, примамен от лекия повей на вятъра вън. Нощта ухаеше на жасмин с примес на дим от фойерверките, с които съседите бяха ознаменували националния празник. Някъде в далечината детски свирки и кречетала все още накъсваха нощния покой. Някакво куче виеше в двора на съседите отзад, вбесено от шума.

Шепа гости още стояха на верандата, люлееха се лениво на голямата люлка или се облягаха на парапета — наслаждаваха се на прохладната нощ след обичайния пек на мериландското лято. По-рано вечерта бяха гледали оттук фойерверките. След това повечето гости се разотидоха. Останали бяха само най-упоритите.

Като шефа на Грей.

Директор Пейнтър Кроу се беше облегнал на един стълб и разговаряше с мрачен млад мъж от Конго, който караше специализация в университета „Джордж Вашингтон“ и временно беше назначен за асистент на майката на Грей. Пейнтър Кроу го разпитваше за враждуващите групировки в родината му. Дори и на парти директорът на Сигма Форс се ослушваше за пулса на световната политика.