Джеймс Ролинс: Последният оракул

В дъното на храма имаше стълбище, което се спускаше към подземното светилище. Само слугините на Оракула имаха право да влизат там. Мраморните стъпала преминаха в необработен варовик и свършиха в малка пещера. Тя била открита случайно преди векове — един козар наближил отвора й, попаднал под влиянието на сладките Аполонови пари и получил странни видения.

Ако можеше този велик дар да изтрае още един изгрев…

Пития завари детето в пещерата. Облечено беше с възголяма за ръста му туника и седеше с кръстосани крака до бронзовия триножник със свещения омфалос — висок до кръста огладен камък, който символизираше пъпа на света, центъра на вселената.

В помещението нямаше друго освен омфалоса и високо трикрако столче над естествена пукнатина в пода. Макар отдавна да беше свикнала с Аполоновите изпарения, Пития и този път пое с наслада и удивление издигащото се през процепа ухание, наситено с аромата на бадемови цветове.

Пророческото дихание на бог Аполон.

— Време е — каза тя на по-младата си сестра, която я беше последвала долу. — Доведи детето при мен.

Пития седна на трикракото столче. Парите на Аполоновия дъх я обляха.

— Побързай.

По-младата сестра вдигна детето на ръце и го положи в скута й. Пития го прегърна нежно — като майка детето си, — но момичето не отвърна на ласката.

Пития вече усещаше ефекта на извиращите от земните недра изпарения. Познат гъдел плъзна по тялото й. Гърлото й се затопли от съприкосновението с Аполон. Полезрението й започна да се стеснява.

Но детето беше много по-дребно от нея и по-податливо на изпаренията.

Главата му се отпусна назад, клепачите му се затвориха. Ясно беше, че няма да издържи дълго проникването на Аполон. Ала в името на последната им надежда Пития трябваше да го подложи на това изпитание.

— Дете — изрече напевно Пития, — кажи ни повече за онова момче и за гибелта, която е предсказало. Къде ще се появи той?

Малките устни помръднаха в шепот:

— От мен. От сънищата ми.

Тъничките пръсти намериха ръката на Пития и я стиснаха силно.

Думите се зарониха от устните на детето:

— Твоят дом е празен… Изворите ти са пресъхнали. Но ще потече нов пророчески извор.

Ръцете на Пития се стегнаха около телцето. От толкова време храмът тънеше в немара…

— Нов извор — прошепна обнадеждено тя.

— Тук, в Делфи?

— Не…

Дишането на Пития се учести.

— Къде тогава?

Устните на момичето помръднаха, но думи не се чуха. Пития разтърси телцето му.

— Къде?

Момичето вдигна тънката си ръка и я постави на корема си.

И в този миг видение завладя Пития, видение за сребърни води, които извират от пъпа на момичето, от утробата му. Нов извор. Но видението от Аполон ли беше дошло? Или беше родено от собствената й отчаяна надежда?

Крясък раздра транса й. Груби гласове долетяха отгоре. Нечия фигура нахлу откъм стълбите — беше една от старшите сестри при огъня. Притискаше с ръка рамото си. Червено цвете растеше отдолу. Черно острие на стрела се подаваше между пръстите й.

— Закъсняхме — извика старицата и се срина на колене. — Римляните…

Пития чу думите на жената, но остана потопена в изпаренията. Пред вътрешния й взор се лееше изворът на момичето, нов източник на пророческа сила. После миризмата на римските факли се промъкна във видението й. Сребърният извор се оплете с тъмночервен поток и се отля към бъдещето.

Детето се отпусна безжизнено в ръцете й, изгубило се напълно в омаята на изпаренията. Пития изучаваше трескаво видението и постепенно съзря как тъмният поток оформя черен силует… сянка на момче. Зад него се издигаха пламъци.

Думите на детето отпреди месец прозвучаха в ушите й:

„Братът на еврейчето… онзи, който ще подпали света…“

Пития притисна отпуснатото телце към гърдите си. Пророчеството на детето намекваше както за гибел, така и за спасение. Би било по-добре да го остави на имперския легион, може би за да сложи край — тук и сега — на такова едно несигурно бъдеще. Силни гласове проехтяха откъм вътрешността на храма. Така или иначе, вече не можеха да избягат. Освен в смъртта.

Само че видението се разгръщаше в нея.

Аполон беше изпратил детето. При Пития.

„Нов извор ще потече“

Тя си пое дълбоко дъх, приемайки докрай Аполон в себе си.

„Какво трябва да направя?“

Римският центурион прекоси залата. Беше получил изрични заповеди. Да убие момичето, което предрекло гибелта на империята. Предната нощ бяха заловили една храмова слугиня — съвсем млада жена, още девойка. Докато я биеха с камшик — и преди той да я даде на мъжете си — слугинята беше признала, че детето още е в храма.