Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Рафе откри, че му е трудно да диша. „Възможно ли е да казва истината?“

— Съмнявам се, че подобно унищожение ще свърши работа дори на вас — продължи Пейнтър. — Или пък на онези, с които работите. Така че трябва или да работим заедно и да споделим информацията си, за да не позволим това да се случи, или ще настъпи краят на всичко.

— Ще… ще ми трябва време да помисля. — Подразни се, когато се чу да заеква.

— Не се бавете много — предупреди го Пейнтър. — Ще ви изпратя всичките ни данни, каквото пожелаете. Но Йелоустоун заема площ над осем хиляди квадратни километра и това е сериозно предизвикателство. Тепърва трябва да открием точното местоположение на изгубения град, а часовникът продължава да тиктака.

Рафе погледна своя часовник. Ако директорът казваше истината, до шест и петнайсет сутринта трябваше да открият изгубения град и да неутрализират онова, което беше скрито в него.

— Изпратете ми всичко, което имате — каза Рафе и му даде имейл адрес.

— Имате ми телефонния номер — каза Пейнтър и прекъсна връзката.

Рафаел остави телефона, сведе глава и се замисли. „Вярвам ли ви, мосю Кроу? Възможно ли е да казвате истината?“

Вдигна глава, колкото да погледне към Каи Куочийтс.

Директорът изобщо не беше попитал за племенницата си. Ако не друго, това определено показваше, че е честен. Какъв беше смисълът да преговаря за един живот, след като цялото човечество бе изложено на смъртна опасност?

Телефонът иззвъня, отново и го стресна. Не, не беше апаратът в ръката му, свързан към криптиращия софтуер. Рафе се обърна към бюфета в трапезарията, където беше оставил лаптопа си. Личният му телефон до него вибрираше, после отново иззвъня.

Като се подпираше тежко на бастуна си, Рафе отиде до бюфета и го взе. Използваше личния си телефон единствено за пряка връзка с фамилията и с някои от сътрудниците си в изследователските комплекси във Френските Алпи. Номерът обаче беше скрит. Това беше нелепо. Телефонът му не приемаше обаждания от скрити номера.

Раздразнен, Рафе приближи устройството до ухото си.

— Кой се обажда?

Произношението беше американско, меко, безлично, може би с намек за южняшки акцент, но твърде слаб, за да може да се каже нещо повече от това. Мъжът му каза името си.

Бастунът на Рафе се изплъзна от ръката му и изтрака на мраморния под. Той се пресегна към бюфета, за да се задържи. Ашанда се надигна, готова да му се притече на помощ. Рафе строго поклати глава към нея.

Обаждащият се говореше спокойно, отчетливо, без заплаха, а само с увереност.

— Научихме новината. Ще си сътрудничите изцяло със Сигма. Това, което предстои, трябва да бъде спряно на всяка цена. Имаме пълна увереност в способностите ви.

— Merci — задъхано каза той и трепна, когато откри, че неволно е преминал на френски.

— След като постигнете целта си, всеки извън групата, който разполага с информация за това какво сте открили, трябва да бъде унищожен. Но ви предупреждавам. Директор Кроу е бил подценяван в миналото.

Погледът на Рафе се стрелна към Каи.

— Може би имам начин да неутрализирам тази заплаха, но въпреки това ще внимавам много.

— С вашите чупливи кости не се съмнявам, че сте овладели това качество до съвършенство.

Макар думите да можеха да се приемат като обида, леко развеселеният тон — дори в тази тежка ситуация — ясно показваше, че са казани с най-добро намерение.

— Adieu — все така приветливо каза мъжът на френски. — Трябва да се погрижа за някои неща тук на изток.

Връзката прекъсна.

Рафе веднага нареди на Т. Дж., който прибираше останалата електроника:

— Свържи ме с Пейнтър Кроу. — Обърна се към Берн. — Хората да са готови за тръгване след петнайсет минути.

— Къде отиваме? — попита Берн. Не беше любопитство, просто искаше да знае как най-добре да подготви екипа си.

— Към Йелоустоун.

— Връзката е установена, сър — обади се Т. Дж.

Рафе взе телефона, готов да сключи сделката.

Не можеше да не се подчини. Величието на момента го сгря и втвърди ако не костите, то поне решимостта му. Той беше първият от фамилията, разговарял с представител на Истинската кръвна линия.

1 юни, 04:34

В района на Нашвил, Тенеси

Започваше да се развиделява.

Грей не беше сигурен, че това е за добро. Едва бяха успели да се измъкнат от Нашвил по странични улички и второстепенни пътища, като спазваха ограниченията за скорост. Монк беше зад волана, докато Грей докладваше на Пейнтър Кроу.