Джефри Дивър - Колекционерът на кости

- Ако искате да се оплачете, направете го в писмен вид утре.

И се отдалечи. Сакс направи няколко крачки след него, после се върна и седна на предната седалка на колата. Съобщи на централата, че се намира на мястото на действието и чака нареждания.

Диспечерката обяви:

- Патрул 5885. Поддържайте връзка. Детектив Райм скоро ще бъде на разположение, край.

Сакс се изсмя. „Детектив“ Райм.

- Край - каза тя и погледна задната седалка на колата. Чудеше се какво ли има в черните куфари.

Два и четиридесет.

Телефонът на Райм иззвъня. Том вдигна слушалката:

- Диспечерката от централното управление е.

- Свържи ме.

Тонколоната над леглото изпука.

- Детектив Райм, сигурно не ме помните, но аз работих в ЦСО, когато бяхте началник. Цивилна. Бях диспечерка. Ема Ролинс.

- Разбира се, че ви помня. Как са децата, Ема?

Райм веднага си спомни едрата засмяна негърка, която гледаше пет деца и затова работеше на две места. Спомни си я как натиска копчетата с дебелите си пръсти и как веднъж дори счупи един телефон.

- Джеръми започва колеж след две седмици, Дора все още играе в театъра, или поне така си мисли. Малките също са добре.

- Лон Селито ли ви нае?

- Не. Чух, че работите по случая, и изгоних някаква новачка, да отговаря на 911. Казах ѝ, че Ема ще поеме работата .

- Какво имаш за нас?

- Работим, по списъка на компаниите, произвеждащи болтове. Имаме и един каталог на разпространителите на едро. Ето какво открихме. По буквите, изрязани върху главата, КЕ. Произвеждат се специално за „Кон Ед“.

По дяволите! Разбира се.

- Означени са по този начин, защото са различни от повечето болтове, които се продават от компанията - 23,5 милиметра и резбата е по-гъста, отколкото на останалите болтове. Произвеждат се от „Мичиган тул анд дай“ в Детройт. Използват се само в Ню Йорк. Произведени са преди шестдесет-седемдесет години. С тяхна помощ се осигурява максимално плътна връзка между тръбите. Осигуряват по-голяма близост между невестата и младоженеца в първата брачна нощ, както се изрази човекът от фирмата. Явно искаше да ме накара да се изчервя.

- Ема, страхотна си. Ще останеш ли на разположение?

- Разбира се .

- Том! - изкрещя Райм. - С този телефон няма да стане. Искам сам да мога да се обаждам. Това чудо, дето реагира на човешки говор, на компютъра. Мога ли да го използвам?

- Не си си го поръчал.

- Не съм ли?

- Не.

- Е, сега ми трябва.

- Само дето го нямаме.

- Направи нещо. Искам сам да водя разговорите си.

- Тук май имаше някакво механично устройство за набиране.

Том започна да рови в някаква кутия до стената. Намери малък електронен апарат - с единия проводник към телефона, с другия към джойстика, монтиран до бузата на Райм.

- Много е неприятно!

- Нямаме друго. Ако бяхме сложили инфрачервения детектор над главата ти, както предложих преди две години, щеше да звъниш на секстелефона, когато си поискаш.

- Прекалено много жици.

Райм се изплю.

Вратът му внезапно се сгърчи и главата му избута джойстика извън обсег.

- Мамка му!

Той се изнерви. Беше изтощен, вратът го болеше, също и главата. Очите - още повече. Глождеха го и - което бе още по-мъчително - почувства желание да разтърка с пръсти клепачите си. Нормален за всеки здрав човек жест.

Том нагласи апарата.

- Как работи? - попита Райм.

- Ето екрана. Виждаш ли го, върху апарата? Местиш ръчката с глава, докато нагласиш стрелката върху желаната цифра, изчакваш една секунда и цифрата е запомнена от компютъра. После отиваш на следващата. Когато си готов с целия номер, натискаш ръчката насам и телефонът започва да набира.

- Не действа - изръмжа отчаяно Райм.

- Трябват ти упражнения.

- Няма време!

- Прекалено дълго вдигам телефона вместо теб - изсъска Том.

- Добре, добре - Райм понижи глас (неговият начин да се извини). - По-късно ще се упражнявам. Би ли ме свързал с „Кон Ед“? Искам да говоря с главния инженер.

Въжето и белезниците ѝ причиняваха болка, но най-много я ужасяваше шумът.

Тами Джийн Колфакс цялата бе мокра от пот. По лицето, гърдите и ръцете ѝ се стичаха струйки, докато стържеше белезниците по ръждивата тръба, за която бе вързана. Китките ѝ изтръпнаха, но ѝ се струваше, че е успяла малко да изтърка веригата.

Спря изтощена, извъртя китките си, за да намали болката. Отново се заслуша. Като че работниците затягаха болтове и наместваха тръби. Последни удари на чуковете. Вероятно бяха приключили работата и вече мислеха да се прибират вкъщи.