Джефри Дивър - Колекционерът на кости

Здесь есть возможность читать онлайн «Джефри Дивър - Колекционерът на кости» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2011, ISBN: 2011, Издательство: Ера, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Колекционерът на кости: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Колекционерът на кости»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Нещастен случай при акция приковава към инвалидната количка криминолога Линкълн Райм. Вече почти отказал се от живота, той се сблъсква с най-предизвикателния случай в кариерата си.
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.

Колекционерът на кости — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Колекционерът на кости», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

- Защо просто не е заровил жертвата до тунела? Защо е рискувал да преведе човека през целия този път?

- Не разбирате ли какво иска да ни каже? - възкликна раздразнено Райм.

Банкс отвори уста, но замълча и поклати глава.

- Заровил е жертвата на видно място. Искал е някой да я намери. Затова е оставил ръката да стърчи във въздуха. За да ни маха . За да привлече вниманието ни. Може убиецът да е само един, но е хитър за двама. Някой от близките тунели има страничен изход. Намерете го и го претърсете за отпеча­тъци. Няма да намерите никакви. Но така или иначе се нала­га да го направите. Заради пресата, сещате ли се? Когато всич­ко излезе наяве... И така, късмет, господа. Извинете ме. Лон?

- Да?

- Не забравяй за първичното местопрестъпление. Как­вото и да се случи, трябва да го откриете. И то бързо.

- Благодаря, Линк. Прочети все пак доклада.

Райм им обеща. Детективите явно повярваха на тази лъ­жа. Напълно му повярваха.

3.

Докторът имаше най-доброто държане към пациентите, което Линкълн Райм бе срещал. А той имаше доста богат опит с различни лекари. Беше изчислил, че през последните три години и половина се е срещал със седемдесет и осем дипломирани медици.

- Хубав изглед - отбеляза Бъргър, като гледаше през прозореца.

- Нали? Наистина е красив.

От леглото Райм виждаше само ясното небе над „Сентрал парк“. То и птиците бяха единствената му гледка, откак­то се бе върнал от болницата преди две години и половина. Държеше щорите спуснати през повечето време.

Том бе извъртял работодателя си настрана и се занима­ваше да вкарва катетър в пикочния му мехур, което се нала­гаше да се прави през пет-шест часа. След парализиране сфинктерите остават или постоянно отпуснати, или постоянно сви­ти. Райм бе имал късмета да останат в свито положение - късмет, ако се намери доброволец да вкарва катетър през безчувствения уретер по четири пъти на ден.

Доктор Бъргър наблюдаваше процедурата с професионал­но внимание, но на Райм тази липса на дискретност не му нап­рави впечатление. Първото нещо, с което се разделят парали- тиците, е срамежливостта. Въпреки че понякога изпитват же­лание да скрият тялото си от всичко, при оскърбителните про­цедури, като миене, отцеждане на урината, медицински прег­леди, сериозните паралитици, истинските паралитици, кора­вите паралитици хич не ги е грижа. В първата болница, където бе лежал Райм, след като някой пациент се върнеше от купон или среща, останалите му другари по съдба се втурваха с инва­лидните си колички, за да проверят количеството на урината му, което бе сигурен показател за това, дали мероприятието е било успешно. Веднъж Райм спечели възхищението на другите от стаята, като достигна рекорд от 1,40 литра.

- Погледнете корниза, докторе. Вижте какви ангели па­зители си имам.

- Я! Соколи.

- Соколи скитници. Обикновено гнездят по-нависоко. Не знам защо са избрали да живеят точно на моя прозорец.

Бъргър погледа соколите, после пусна завесата и се отд­ръпна от прозореца. Пернатите не го интересуваха особено.

Не беше едър, но изглеждаше в добра форма. Райм пред­положи, че тича за здраве. Изглеждаше на четиридесет и ня­колко години, но нямаше нито един бял косъм и лицето му бе младо.

- Е това се вика легло.

- Харесва ли ви?

Леглото бе „Клинитрон“, огромна правоъгълна мебел. Съдържаше сгъстен въздух и почти един тон стъклени зърна със силиконово покритие. Въздухът струеше между зърната. Ако Райм можеше да чувства, щеше да си мисли, че плува.

Бъргър пиеше кафе. Когато му донесе чашата, Том за­въртя очи и прошепна: „Много гостоприемни станахме.“ Пос­ле излезе.

- Казахте, че сте били полицай - осведоми се Бъргър.

- Да. Началник на криминологията в нюйоркската по­лиция.

- Простреляли ли са ви?

- Не. Претърсвахме мястото на едно убийство. Някак­ви работници намерили труп в една строяща се станция на метрото. Млад полицай, който бе изчезнал преди шест месе­ца - тогава вилнееше един сериен убиец, който застрелваше полицаи. Получих нареждане да се занимая лично със слу­чая. Докато обикалях, една греда поддаде. Останах под земя­та четири часа.

- Някой е убивал полицаи?

- Уби трима и рани един. Убиецът също се оказа ченге. Дон Шефърд. Сержант от Патрулния отдел.

Бъргър погледна розовия белег на врата на Райм. Издайнически признак на квадриплегията 21. От това място месеци след инцидента бе стърчала дихателна тръба. Понякога остава там с години, понякога завинаги. Но сега Райм, благодарение на сил­ния си организъм и усилията на лекаря си, дишаше със собстве­ните си бели дробове, с които (можеше да се закълне) бе в със­тояние да издържи пет минути под вода.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Колекционерът на кости»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Колекционерът на кости» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джефри Дивър - Часовникаря
Джефри Дивър
Джефри Дивър - Сълзата на дявола
Джефри Дивър
Джефри Дивър - Стоманена целувка
Джефри Дивър
Джефри Дивър - Дванайсетата карта
Джефри Дивър
Джефри Дивър - Картбланш
Джефри Дивър
Джефри Дивър - Невидимия
Джефри Дивър
Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен
Джефри Дивър
Джефри Дивър - Сенчеста зона
Джефри Дивър
libcat.ru: книга без обложки
Джефри Дивър
Отзывы о книге «Колекционерът на кости»

Обсуждение, отзывы о книге «Колекционерът на кости» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x