Лий Чайлд - Накарай ме

— Трябва да разбера дали ще се свържат с телефонните компании. Нещо като система за ранно предупреждение. И ако се свържат, трябва да разбера какво са им казали от телефонните компании.

— Боя се, че това ще струва допълнително. Телефонните компании понякога са потайни. Ще се наложи да смажем машината, за да се задейства.

— Направете го.

— Добре.

— И какво се случи после?

— После… после е малко смешно.

— Как така?

— Уестуд си останал в сградата, а Ричър и Чан си тръгнали.

— Къде са отишли?

— Точно това е смешното. Хакет ги е изгубил. Дегизировката му е била на шофьор на такси. В големия град няма по-добро прикритие. Но Ричър се опитал да спре точно неговото, така че му се наложило да се махне веднага.

— Това не е добре.

— Номерът на Чан е записан в системата му. В момента, в който тя се обади по телефона си, той ще разбере точно къде се намират.

Адресът в Уест Холивуд, който беше избрала Чан, се оказа на мотел — подобен на този в Мадърс Рест, но не толкова допотопен и потискащ, а по-скоро модерен и впечатляващ заради луксозното си местоположение. Ричър плати в брой за една стая, в която имаше бюро, стол и избор между кабелна и безжична връзка с интернет. Но най-хубавото от всичко беше леглото — двойно, широко, равно и твърдо. Двамата го погледнаха едновременно и се целунаха — искрено, но за кратко, като хора, които си дават сметка, че първо имат работа. Чан седна и включи лаптопа си. После разгъна разпечатката на Уестуд. Три имена и три номера.

— Хазартен тип ли си? — попита тя.

Ричър сви рамене.

— Луизиана е точно до Арканзас, което може да обясни защо номерата започват с тези два кода. Но същото важи и за Мисисипи. С Чикаго не е така, но ако истинското име на човека е Маккан, може би ще избере „Малоуни“ за псевдоним, защото също е ирландска фамилия. Може да е било моминското име на майка му. Така че към този момент бих казал, че трите варианта са еднакво вероятни.

— С кой искаш да започнем?

— С този, който започва с код петстотин и едно. Може би договорът за телефона е сключен наскоро. Може би в него е записано истинско име.

— Ако не е телефон за еднократна употреба.

Тя отвори една страница със служебна търсачка, която беше също толкова грозна, колкото тази на Уестуд, и натрака номера: код 501, последван от още седем цифри.

На екрана се изписа: „Справка“.

— Какво означава това? — попита Ричър.

— Означава, че номерът не е включен в телефонния указател с търсене по номера, но за него може да се получи допълнителна информация. На определена цена от източник в телефонната компания.

— Каква е цената?

— Може би сто долара.

— Можеш ли да си ги позволиш?

— Ако излезе нещо, ще ги пиша на сметката на „Ел Ей Таймс“.

— Първо провери и останалите. Може да получиш отстъпка за количество.

Това наистина изглеждаше възможно. Номерът в Чикаго се оказа точно такъв, за какъвто се представяше — една от десетте служебни линии в клона на градската библиотека в Линкълн Парк, — но както мобилният телефон в Луизиана, така и този в Мисисипи бяха отбелязани с код „Справка“.

Допълнителна информация на определена цена.

— Как точно можем да я получим? — попита Ричър.

— Преди изпращахме съобщение по електронната поща, но вече не го правим — отговори Чан. — Не е сигурно. И стана твърде рисковано за източника. Остават следи, които се заличават дори по-трудно от следите на официалните документи. Затова вече се свързваме по телефона.

Тя набра един номер. От другата страна вдигнаха веднага. Нямаше общи приказки. Чан беше съвсем делова. Представи се, обясни какво ѝ трябва и прочете трите номера, бавно и отчетливо, после изслуша как човекът от другата страна на линията ги повтори, каза „Добре“ и затвори.

— Двеста долара — каза тя. — Той ще ми се обади по-късно днес.

— Колко по-късно? — попита Ричър.

— Може да минат и часове.

Имаше само едно нещо, което можеха да направят, за да запълнят времето дотогава.

Десет минути по-късно на трийсет километра южно от Мадърс Рест мъжът с изгладените джинси и прическата, оформена със сешоар, прие четвърто обаждане по стационарния си телефон и чу:

— Хакет каза, че Чан току-що е провела разговор по телефона. Намират се в мотел в Уест Холивуд.

— На кого се е обадила?

— На телефонната компания. Поискала е информация за три номера. Платила е двеста долара за нея.

— Каква информация е получила?

— Все още никаква. Източникът ѝ е казал, че ще се обади по-късно през деня.