Лий Чайлд - Накарай ме

Уестуд разпечата трите номера и ги даде на Чан.

— Пробвай пак да се обадиш на номера на Малоуни — каза тя.

Уестуд го набра, с вече познатите електронни звуци, и телефонът започна да звъни и продължи да звъни, без да се включи гласова поща.

След цяла минута Уестуд прекъсна връзката.

— Трябва ни списък на всичко, което си публикувал през последните шест месеца — каза Ричър.

— Защо? — попита Уестуд.

— Защо иначе да ти се обажда този човек? Той е видял нещо, което си публикувал. Трябва да разберем какво е то.

— Това няма да ни помогне да го открием.

— Съгласен съм. Няма. Но трябва да разберем с какъв човек си имаме работа, преди да стигнем до него. Трябва да разберем какъв му е проблемът.

— Всичките ми неща са публикувани на уебстраницата на вестника. Можете да ги проверите, с години назад.

— Добре — каза Ричър. — Много ти благодарим за помощта.

— И сега какво?

— Ще измислим нещо. Както ти каза, намалихме възможните варианти наполовина. Останаха ни само три, от които да избираме. Ще ги проверим един по един.

— Ето ти още една теория — каза Уестуд. — Аз проверих уебстраницата на Кийвър, естествено, както и на госпожа Чан. Всичко изглежда много професионално. Не се съмнявам, че разполагате с достъп до всякакви ресурси, включително ваши собствени бази данни, телефонни указатели с търсене по номера и може би собствени източници в самите телефонни компании. Така че новата ми теория гласи, че вече нямате нужда от мен. Теорията ми гласи, че ще ме изключите от случая.

— Няма — отговори Чан. — Ще те държим в течение.

— Защо?

— Защото правата за книгата не ни трябват.

— Защо да не ви трябват?

— Аз съм прекалено заета, за да пиша книги, а той едва може да си напише името с пастел.

Ричър не каза нищо.

— Значи оставам част от разследването? — попита Уестуд.

— Един за всички, всички за един — отговори Чан.

— Обещавате ли?

— Заклевам се.

— Но само ако историята е добра. Ако е свързана с лъчи, гранит или космически кораби, дори не ми казвайте.

Ричър и Чан оставиха Уестуд в офиса му и слязоха с асансьора обратно на нивото на улицата. Чан имаше лаптоп в куфара си и единственото, от което се нуждаеше сега, беше тихо място и безжична връзка с интернет, за да може да се заеме със собствените си бази данни, телефонните указатели и собствените си източници в самите телефонни компании. Това означаваше хотел, а за да стигнат до хотела, трябваше да намерят такси. До бордюра от другата страна на улицата беше паркирано едно и Ричър подсвирна с уста и му махна, но по някаква причина таксито веднага потегли в обратната посока, без да ги вземе. Във всеки град има различен метод за спиране на такси и не беше лесно човек да бъде в течение с всичките. Затова поеха пеша на север, докато не стигнаха до Музея на децата, където имаше стоянка. Местата за нощуване, които Ричър знаеше в Лос Анджелис, не бяха особено тихи и може би не предлагаха безжична връзка с интернет, така че той остави Чан да реши къде да отидат. Тя каза на шофьора да кара към Уест Холивуд и таксито потегли в натоварения трафик.

Десет минути по-късно на трийсет километра южно от Мадърс Рест мъжът с изгладените джинси и прическата, оформена със сешоар, прие трето обаждане на стационарния си телефон. Този път човекът отсреща беше по-словоохотлив.

— Голям късмет — заяви той. — Срещата им е била в редакцията на „Ел Ей Таймс“ и е продължила почти цял час. Сградата на вестника е стара, с дебели стени. Но Хакет е извадил късмет. Очевидно по-голямата част от разговорите е била по телефона, а Уестуд държи телефона си на поставка на бюрото, което се намира под прозореца, така че Хакет е хванал усилен сигнал направо през стъклото. Скенерът му едва не гръмнал. Направили са общо седем обаждания. Двете са били до мобилни телефони, с които няма връзка, едното е било до мобилен телефон, който никой не е вдигнал, и едното е било до служебен телефон в Чикаго. Останалите три са били на различни откачалки, от които са се отказали. Името на Кийвър е споменато веднъж, а на частните детективи като цяло общо три пъти, както и още веднъж в разговора със служебния телефон в Чикаго, в който Уестуд е попитал и за човек на име Маккан.

Мъжът, който се намираше на юг от Мадърс Рест, не отговори много дълго време. После каза:

— Но като цяло няма реален прогрес?

— Само ти можеш да кажеш дали е така. Сега разполагат с три възможни варианта. Не се съмнявам, че единият от тях е клиентът на Кийвър, и освен това съм сигурен, че ти знаеш кой е той. Разполагат и с информация за телефонните номера, която може да се провери. Виждал съм истински катастрофи, които са започнали и с по-малко първоначални данни.