Лий Чайлд - Накарай ме

— Полезна информация — каза Ричър. — Но не и такава, която да си струва намигването и усмивката. Така че ми разкажи за номера от Арканзас. Предполагам, че там е най-интересното.

Чан отново се усмихна, все още гола и щастлива, изпълнена с облекчение, задоволство и вълнение.

— Случаят с номера от Арканзас е различен — каза тя. — Телефонът отново е за еднократна употреба, купен от супермаркет, както и останалите, но с тази разлика, че все още е активен — макар че е много, много по-стар от тях. Апаратът е бил част от огромна поръчка, направена от веригата „Уолмарт“ преди години. Още по времето, когато тези телефони се продаваха с готови номера. Затова и кодът е от Арканзас — защото централата на компанията „Уолмарт“ се намира там. Но самият телефон не е продаден в този щат. В действителност той не е продаден никъде — не и от „Уолмарт“. Моделът е сменен с по-нов от същия производител и по-рано през тази година последните непродадени бройки са пуснати на търг с намаление от деветдесет процента. Според моя човек са били общо стотина.

— Кой ги е купил?

— Един посредник от Ню Джърси. Нещо като брокер. Специалист по такива неща.

— И той ги е препродал на печалба?

— Точно с това се занимават посредниците.

— Кога?

— Преди дванайсет седмици.

— На кого ги е препродал?

Усмивката на Чан се разшири.

— Продал ги е на един семеен магазин в Чикаго — каза тя.

— Къде по-точно в Чикаго? — попита той.

Тя обърна лаптопа си към него, така че да може да вижда екрана. Той протегна глава. Виждаха се сиво сияние и прави линии. Предположи, че беше програмата на Гугъл за географски карти или онази, която показваше сателитни снимки на земната повърхност. Във всеки случай, гледаше сателитен образ на градски улици.

— Малко на север от центъра — каза Чан. — Буквално в съседния вход до клона на градската библиотека, който се намира в Линкълн Парк.

Все така гола, развълнувана и усмихната, Чан отново се опита да се свърже със същия номер, който започваше със заварения код 501 и продължаваше с още седем цифри, но както и предишния път, телефонът звъня дълго време, без никой да вдигне и без да се включи гласова поща. Тя го остави да звъни цяла минута, изпълнена с надежда, после прекъсна връзката. След това включи телефона си на високоговорител и се обади на Уестуд, който беше в офиса си в редакцията на „Ел Ей Таймс“.

— Номерът с код петстотин и едно е на телефон за еднократна употреба, продаден в един магазин точно до библиотеката в Линкълн Парк на север от центъра на Чикаго. Следователно Малоуни е Маккан. Предполагаме, че работи като доброволец в библиотеката, така че има достъп до телефона с код седемстотин седемдесет и три, който е използвал преди това. Когато си го блокирал, той е отишъл до съседния магазин, купил си е мобилен телефон и отново се е опитал да се свърже с теб. Трябва да разберем каква е неговата история. Трябва да разберем кога е започнал да ти се обажда.

— Ще проверя — каза Уестуд.

Двамата чуха потракване на клавиши, шум от работа с мишката и дишане. Ричър си представи двата монитора на компютъра му и телефона на поставката. После Уестуд се обади отново:

— Първото обаждане от Маккан е било преди малко повече от четири месеца. След това е имало още петнайсет, преди да го блокирам. После е започнал да се представя като Малоуни и се е обадил още три пъти. Но вие вече го знаете.

— Записал ли си някакви подробности за по-ранните обаждания?

— Не, нищо. Съжалявам.

— Не се тревожи. Ние ще го проучим.

— Дръжте ме в течение.

— Дадено.

Тя прекъсна връзката.

— Трябва да намерим номера на централата в библиотеката — каза Ричър. — Сигурно разполагат с информация за хората, които идват като доброволци при тях. Може би ще успеем да се сдобием с домашен адрес.

— Първо трябва да си вземем душ — каза тя. — И да се облечем. Неудобно ми е да се занимавам с това без дрехи.

Ричър не каза нищо.

Мъжът с изгладените джинси и прическата, оформена със сешоар, прие пето обаждане по стационарния си телефон. Съобщиха му:

— Току-що ѝ върнаха обаждането от телефонната компания. Веднага след това тя се обади в „Ел Ей Таймс“. Звучеше много развълнувана заради някакъв човек на име Маккан от Чикаго.

Мъжът с джинсите и прическата не отговори много, много дълго време. После попита:

— Тя говори ли с него?

— С Маккан? Не.

— Но разполага с телефонния му номер.

— В действителност разполага с два различни номера. Макар че единият от тях явно е на градската библиотека. Маккан очевидно е доброволец там.