Лий Чайлд - Накарай ме

— Значи тя вече знае и къде работи?

— Да бъдеш доброволец и да работиш не е едно и също.

— Защо още не е говорила с него?

— Опита се. Обади се на мобилния му телефон, но той не вдигна.

— Защо не е вдигнал?

— Откъде да знам?

— Питам те като професионалист. Искам да получа анализ на ситуацията. Затова ти плащам. Какви са възможните причини един човек да не отговори на обаждане по мобилния си телефон?

— Внезапна кончина на собственика на мобилния телефон, загуба на мобилния телефон под седалката на градски автобус или друго превозно средство, обаждане от непознат номер, докато собственикът на мобилния телефон е в мизантропско настроение, пребиваване на място или в среда, където приемането на обаждане по мобилния телефон е социално неприемливо. Възможните причини са стотици.

— Какво ще предприеме тя сега?

— Ще продължи да се опитва да се свърже с мобилния номер и ще се обади на централата в библиотеката, за да получи информацията, която се записва за всички доброволци.

— Например адрес?

— Това може да се окаже трудно. Сигурно спазват някакви условия за поверителност.

— Тогава какво?

— Ще отиде в Чикаго. И без това трябва да отиде в Чикаго. Ако Маккан наистина е бил клиентът на Кийвър, тя ще иска да говорят. А не може да очаква от него да се качи на самолета, за да дойде при нея.

— И Ричър ще отиде с нея в Чикаго.

— Най-вероятно.

— Не мога да им позволя да стигнат до там. И без това са твърде близо.

— Как предлагаш да им се попречи да го направят?

— Твоят Хакет вече е при тях.

— Поне засега Хакет е ангажиран само за наблюдение.

— Може да се наложи да променим условията. Нали ми каза за пълния набор от услуги?

— Трябва внимателно да го обмислиш. Не само заради парите. Това е голяма стъпка.

— Не мога да им позволя да стигнат до Чикаго.

— Трябва да бъдеш съвсем сигурен. Такова решение може единствено да спечели от абсолютната сигурност.

— Трябваше да ги спрем сами, когато имахме тази възможност.

— Ще се наложи да ми дадеш официално нареждане. Мъжът с джинсите и косата нареди:

— Кажи на Хакет да ги спре веднага. Окончателно.

Душът им даде възможност за бавен и плавен преход между това, с което се занимаваха до този момент, и онова, което им предстоеше да направят. Ваната в банята беше тясна, но релсата на завесата беше извита навън, струята от душа беше широка и топла, а те бездруго не искаха да се разделят на повече от няколко сантиметра един от друг, така че беше съвсем удобно. Двамата се изкъпаха един друг, все едно това беше някаква игра — от главата до петите, бавно и внимателно, със сапун и шампоан, без да пропускат нито едно място и с подчертано внимание към някои определени места. Не бързаха за никъде. Имаше и някои действия, които не бяха пряко свързани с къпането. Надигна се пара, която изпълни банята, и огледалото се замъгли.

В крайна сметка двамата излязоха от ваната, подсушиха се с тънките хавлии и избърсаха огледалото на две места — едното по-високо, другото по-ниско — така че Ричър да среши косата си с пръсти, а Чан с един седефен инструмент, който донесе от куфара си. После събраха дрехите си от там, където ги бяха захвърлили — по пода, на стола и по леглото, — и ги навлякоха върху все още влажните си кожи.

А след това дойде време за работа. Ричър отново дръпна завесите настрани и не видя навън нищо друго освен ярко слънце и синьо небе. Времето беше прекрасно. Впечатляващ ден от късното лято в Южна Калифорния. Дори тънкият слой смог изглеждаше окъпан в златиста светлина. Чан отново се опита да се свърже с мобилния номер, който започваше с код 501. Както и преди, телефонът звънеше непрекъснато, без никой да вдигне от другата страна. Сигналът „свободно“ жужеше печално, но безмилостно от високоговорителя. И не спираше.

— Никога не ми се е случвало нещо подобно — каза Ричър. — Или някой вдига телефона, или се включва телефонният секретар.

— Може би тези стари телефони за еднократна употреба все още не са имали гласова поща. Или може би той не я е включил. Или нарочно я е изключил.

— Възможно ли е да се направи това?

— Не знам.

— Защо не отговаря? Не може и така, и така. Или трябва да използваш гласовата си поща, или да си вдигаш проклетия телефон.

— Може би се е отказал. Защото никой не иска да го чуе. Затова е зарязал телефона. И сега той звъни на дъното на някое чекмедже.

По отношение на технологиите Ричър знаеше само толкова, колкото му беше необходимо. Разбираше от факсове, телекси, военни радиостанции и от пощенската служба на САЩ, но никога не му беше трябвало да знае нещо за мобилните телефони на цивилните. Никога не беше притежавал такъв телефон. За какво му беше? На кого щеше да се обажда? Кой щеше да се обажда на него самия? Малкото, което знаеше за тях, идваше от всекидневни наблюдения. Той си представи телефона, който не спираше да звъни. Сигурно и вибрираше. Звънеше и вибрираше. Мощно и енергично.