Лий Чайлд - Накарай ме

— Добре е да провериш за какво е писал Уестуд преди четири месеца. Трябва да знаем за какво мисли Маккан. Преди да се срещнем с него. Трябва да разберем какво го е накарало да се обади първия път.

Чан извади телефона си и зашари с палци по дисплея, за да отвори уебсайта на „Ел Ей Таймс“. По мобилната мрежа не ставаше толкова бързо, но в крайна сметка стигна там, където трябваше.

— Точно четири месеца? — каза тя. — Или да приемем, че е проучвал някаква по-ранна статия?

— Права си — каза Ричър. — Предполагам, че ако Маккан разбира от интернет, би трябвало да е в състояние да открие онова, което търси. Но няма смисъл да проверяваме всички статии, които Уестуд е написал през живота си. Пробвай с период от три месеца. После четири, пет и шест, назад в миналото.

Чан използва специализираната търсачка на уебсайта. Написа „Уестуд“. Резултатите бяха многобройни, но всички бяха за едноименния квартал в Лос Анджелис. Затова тя промени търсенето на „Ашли Уестуд“, с кавички, което свърши много по-добра работа. В дясната половина на екрана се появиха снимка и биография на самия Уестуд. Снимката явно беше правена преди няколко години в някой хубав ден. Уестуд изглеждаше малко по-млад, косата и брадата му бяха малко по-къси и по-поддържани и не толкова сиви. Биографията му информираше, че има дипломи по молекулярна биология и журналистика. В лявата половина на екрана беше списъкът със статиите му. За всяка бяха дадени заглавието и кратко обобщение на темата. Най-отгоре в списъка имаше предварително съобщение за бъдещата му статия за историята на пшеницата, която щеше да бъде отпечатана идната неделя. Под него беше статията за мозъчните травми, която вече бяха виждали — в стаята на Кийвър в Оклахома Сити.

Чан плъзна палец по дисплея на телефона си, така че списъкът да се придвижи нагоре. Спря се осем статии по-надолу, което означаваше четири месеца по-назад в миналото. Човекът пишеше по една нова статия приблизително на всеки две седмици, като всяка от тях беше доста дълга и сигурно изискваше сериозно проучване. Професията му несъмнено изглеждаше по-лека от миньорската или от тази на лекарите в спешно отделение, но според Ричър не беше чак толкова лесна работа. Самият той никога не беше писал нещо по-дълго от доклад след приключването на военна операция. Текстовете в този жанр като цяло бяха по-кратки и в общия случай за тях не се изискваше нито проучване, нито дори да отговарят на истината.

Първата статия отпреди четири месеца беше за екологично чистото земеделие. Плодове, зеленчуци и основни зърнени култури. Заглавието беше провокативно, а в резюмето се намекваше, че големите производители на земеделска продукция нарочно размиват определението, за да могат да печелят от по-високите цени, без да полагат реални усилия за това. Две седмици по-рано Уестуд беше писал за гризачите. И по-точно, според заглавието, за древните гризачи. Очевидно имаше нови научни открития, които доказваха, че бубонната чума в средновековна Европа не е била пренасяна от бълхите в козината на плъховете, както се предполагаше отдавна, а от бълхите в козината на гигантски гризачи от Азия.

Движението по магистралата ставаше все по-бавно, поне в дясната лента. Автомобилите от средната и лявата лента ги подминаваха. Но шофьорът не се престрояваше.

Чан продължи да разглежда надолу по списъка. След гризачите имаше една статия отпреди пет месеца, посветена на промяната в климата. Заглавието информираше, че нивото на Световния океан се покачва, а според обобщението на статията начупеният релеф на Източното крайбрежие означаваше, че построяването на защитна дига по дължината му би изисквало повече бетон, отколкото човечеството беше използвало през цялата си досегашна история.

— Всички пишат за промяната в климата — каза Чан. — Няма причина Маккан да избере точно Уестуд заради тази тема, нали?

— Съгласен съм — кимна Ричър.

Следващата тема беше нещо, наречено „Дълбоката мрежа“. Беше свързано с търсачките и интернет. Явно навигацията в мрежата беше по-лесна на повърхността. След това имаше статия за пчелите. Явно пчелите измираха по целия свят. Без тях земеделските култури не можеха да се опрашват и всички щяха да умрат от глад.

Това означаваше доста повече от двеста души. Точно в този момент Ричър можеше да види около двеста души през прозореца, защото движението беше станало още по-бавно. Тяхната кола все още беше в дясната лента. Колите в средната и в лявата лента продължаваха да се движат малко по-бързо. Черна лимузина се изравни с тях откъм страната на Чан и в продължение на няколко секунди се движеше успоредно с таксито. После пред лимузината се отвори свободно място. Задният прозорец на колата се спусна надолу и Ричър успя да зърне лицето на човека вътре, който се обръщаше към тях. За една абсурдна част от секундата изглеждаше така, все едно човекът искаше да им каже нещо. Но след това се случи неизбежното. Лимузината беше в средната лента, но се движеше със скоростта на колите в дясната и малката червена спортна кола зад нея не намали навреме, защото шофьорът не беше забелязал това, така че предната му броня чукна задната броня на лимузината. Относителната разлика в скоростите на двете коли не беше голяма, не повече от десетина километра в час, но въпреки това лимузината тромаво подскочи напред, главата на пътника се заби в облегалката на седалката и след това се отметна напред — в действие бяха всички закони на Нютон за механиката: за инерцията, действието и противодействието. Ричър остана изненадан от силата на удара. Може би хората наистина можеха да пострадат от камшичен удар. Лимузината ускори напред по средната лента и червеният спортен автомобил я последва — нито една от двете коли не намали скоростта. И двете явно не бяха пострадали. Федералните изисквания за предпазните брони на автомобилите очевидно вършеха работа.