Лий Чайлд - Накарай ме

Последва същото. Звуците от набиране, после нищо и накрая гласът на говорителя от телефонната компания, който прочете предварително записано съобщение с извинително съдържание и интонация, която изразяваше известно недоверие, че някой е в състояние да направи нещо толкова невероятно глупаво като това да се опита да се свърже с телефонен номер, с който няма връзка.

— Мобилен телефон в Мисисипи — каза Уестуд. — Някъде в северната част на щата. Може би в Оксфорд. Там има много студенти. Може би родителите му са прекъснали абонаментния му план.

— Или е бил телефон за еднократна употреба — предположи Ричър. — От онези, които можеш да си купиш от всеки супермаркет, с предварително заредени минути. Телефон, който можеш да изхвърлиш, след като свършиш с него. Може би всичките са такива.

— Възможно е — каза Уестуд. — Престъпниците го правят от години, за да попречат на властите да съберат доказателства срещу тях. В последно време и гражданите се научиха да правят същото. Особено онези, които се обаждат във вестниците, за да съобщят за някаква конспирация. Такива са времената.

Той набра третия номер. Според списъка с кодовете на телефонните номера той също беше мобилен, този път в щата Айдахо. И този път от другата страна вдигнаха. От високоговорителите се разнесе мъжки глас, ясен и силен.

— Ало? — каза мъжът.

Уестуд се изправи на стола и заговори срещу екрана на компютъра си.

— Добро утро, господине — каза той. — Обажда се Ашли Уестуд от вестник „Ел Ей Таймс“ в отговор на вашето обаждане.

— О, така ли?

— Извинявам се за забавянето. Първо трябваше да проверя някои неща. Но вече съм съгласен с вас. Онова, за което ми казахте, трябва да бъде оповестено на широката публика. Затова трябва да ви задам няколко въпроса.

— Ами да, разбира се, това ще бъде страхотно.

Гласът беше по-скоро алт, отколкото тенор, човекът говореше забързано и се тресеше от нерви. Ричър си помисли, че сигурно беше кльощав неврастеник, който непрекъснато подскачаше на мястото си. Може би на трийсет и пет години или малко по-млад, но не много по-възрастен. Може и да беше роден и отраснал в Айдахо, но по-вероятно не беше.

— Първо трябва да установим доверие помежду си — каза Уестуд. — Трябва да ми потвърдите името на частния детектив, когото сте наели.

— Името на кого? — попита гласът.

— На частния детектив.

— Не ви разбирам.

— Нали сте наели частен детектив?

— Защо да го правя?

— Защото това трябва да се прекрати.

— Кое?

— Това, за което ми разказахте.

— Един частен детектив няма да свърши работа. Ще му направят същото, което правят на всички останали. В мига, в който го видят. Имам предвид, буквално. Нали ви казах, че за да го направят, трябва да ви виждат. Никой не може да го избегне. Вие просто не разбирате. Въздействието на лъчите не може да бъде спряно.

— Значи не сте наемали частен детектив?

— Не, не съм.

— Имате ли друг мобилен телефон, номерът на който започва с код петстотин и едно?

— Не, нямам.

Уестуд затвори, без да каже и дума повече на човека от другата страна.

— Мисля, че си спомням този тип — каза той. — Според него контролират съзнанието на всички хора с лъчи.

— Какви лъчи? — попита Ричър.

— Лъчи за контрол на съзнанието. Излъчват се от долната страна на корпуса на пътническите самолети. Федералната агенция за авиация задължава всички авиолинии да ги монтират там. Точно затова вече се плаща допълнително за чекиран багаж, така че хората да носят само ръчен багаж и да има повече място за оборудването в багажното отделение. Както и за оператора. Той също трябва да стои там, като мерачите от едновремешните бомбардировачи, за да стреля с лъчите по хората отдолу. Този тип от Айдахо не излиза от къщи, освен ако не е облачно. Според него щатите от средната част на континента, над които летят самолетите между двата бряга, са особено уязвими. Всичко това е част от конспирацията на политическия и икономическия елит.

— Но този щат, над който прелитат най-много самолети, изобщо не е в средната част на страната.

— Кой е той?

— Пенсилвания.

— Наистина ли?

— Да, наистина — обади се Чан. — Защото има много редовен въздушен трафик към Източния бряг, както и местни полети между Вашингтон, Ню Йорк и Бостън. А сега може ли вече да продължаваме нататък? Да наберем следващия номер?

Уестуд набра следващия номер, четвъртия поред, с код 901 за Мемфис. Сигурно това беше първият стационарен телефон, на който се обаждаха. Чуха звуците от набирането, а после в стаята силно отекна сигнал „свободно“. И някой вдигна. Чу се глухо изщракване от вдигането на тежка слушалка и мъжки глас каза: