Лий Чайлд - Накарай ме

— Честно? Бележките на този Кийвър са по-безполезни и от моите.

— Те са всичко, с което разполагаме.

— Дори да е така, след като имате изчезнал човек и слухове за двеста смъртни случая, не трябва ли поне да се опитате да се обадите в полицията?

— Аз бях полицай — каза Ричър. — И познавам много други полицаи. Никога не съм срещал такъв, който сам да си търси допълнителна работа. Така че засега няма причина да ни изслушат. Мога да ти го гарантирам. Точно както ти не си искал да изслушаш него.

— Мога да проверя — повтори Уестуд. — Но не виждам с какво ще ви помогне едно фалшиво име.

— С това, че може да ни отведе до истинското.

— Как ще го направи? Нали целта му е да скрие истинското име?

— Провери кого си блокирал точно преди да започне да ти се обажда Малоуни. Сигурно е нашият човек.

— Ще има повече от един кандидат. Аз блокирам много хора.

— Ще го измислим. Географията може да се окаже от значение. Вече знаем, че е наел детектив от Оклахома Сити и чете вестник „Ел Ей Таймс“. Търсенето се стеснява.

Уестуд поклати глава.

— Моят телефонен номер не е лесен за намиране. Не плащам на Гугъл, за да излиза най-отгоре. Ако вашият човек е достатъчно добър с компютрите, за да го изрови от интернет, със сигурност чете вестника онлайн. Тук няма място за съмнение. Такива хора не са си купували нищо, отпечатано на хартия, от десет години насам. Така че може да живее навсякъде.

— Ето една полезна информация — каза Ричър.

— Да се срещнем в моя офис след един час. В сградата на „Таймс“.

Чан кимна и каза:

— Знам къде се намира.

Сервитьорката пристигна и Уестуд си поръча закуска. Ричър и Чан излязоха.

По-малко от десет минути по-късно на трийсет километра южно от Мадърс Рест мъжът с изгладените джинси и прическата, оформена със сешоар, прие второ обаждане по стационарния си телефон. Отсреща му съобщиха, че Хакет е наблюдавал срещата в кафенето в Ингълуд. Не седял достатъчно близо, за да чуе много подробности, но чул името на Кийвър и прочел по устните на Чан, че са стигнали до задънена улица по отношение на неговия случай. В края на разговора разбрал, че е уговорена втора среща, не чул мястото на срещата, но чул как Чан казва, че знае къде се намира. Затова решил да остане с Уестуд, който несъмнено щял да го отведе там.

Редакцията на „Ел Ей Таймс“ беше в красива стара сграда в стил ар деко на кръстовището на Първа западна улица и Спринг Авеню в центъра на Лос Анджелис. Охраната на сградата беше достойна за правителствена агенция. Имаше рентгенов скенер и детектор за метал. Ричър не разбираше защо. Може би от прекомерно самочувствие. Той се съмняваше редакцията на „Таймс“ да се намира на върха на списъка с важни мишени на някоя терористична организация. Сигурно дори не бяха на четвъртата или петата страница от този списък. Но нямаше избор. Наложи му се да изсипе монетите от джобовете си в една купа и да мине през скенера. Чан го последва по-бавно. Тя все още беше с куфара си и носеше яке.

В крайна сметка и двамата преодоляха охраната, получиха временни пропуски и се качиха с асансьора. Офисът на Уестуд се оказа квадратно помещение с кремави стени и рафтове, натъпкани с книги и вестници. Под прозореца имаше хубаво старо писалище, на което стоеше компютър с два монитора. Уестуд седеше пред него и четеше електронната си поща. Огромната му брезентова чанта беше захвърлена на пода полуотворена и вътре се виждаха още книги, вестници и лаптоп с метален корпус. Коридорът пред вратата беше изпълнен с шум от заети хора, които се занимаваха с разни спешни неща. През прозореца се виждаше небето, яркосиньо под неизменното слънце на Южна Калифорния.

— Сега ще ви обърна внимание — каза Уестуд. — Седнете.

В гласа му имаше някаква непозната нотка.

Да седнат се оказа задача, която изискваше известни усилия. Ричър и Чан разчистиха купчините от списания и документи, за да освободят два стола. Уестуд затвори електронната си поща и се обърна към тях.

— От правния отдел не са много доволни — каза той. — Може да възникнат проблеми, свързани с поверителността на информацията. Нашата база данни е частна собственост.

— Какви проблеми може да възникнат според тях? — попита Чан.

— Не уточниха какви. Те са адвокати. За тях всичко представлява възможен проблем.

— Това е важно разследване.

— Те казаха, че важните разследвания вървят в комплект със съдебни заповеди и призовки. Или поне с полицейски доклад за изчезнало лице.