Лий Чайлд - Накарай ме

— Може би не го е обяснил добре.

— Явно не е.

— Сигурен ли си, че изобщо не си спомняш този Малоуни?

Вместо да отговори, Уестуд отвори списъка на всички обаждания, на които беше отговорил. Мониторите на компютъра му бяха големи и бяха два, но въпреки това на тях се събра едва малка част от календарната година.

— И ние ли сме записани вътре? — попита Ричър.

Уестуд кимна.

— Да, от тази сутрин.

— В коя папка ни копира?

— Все още не съм решил.

Чан извади телефона си и набра номера на Малоуни. Код 501, последван от още седем цифри. После включи телефона си на високоговорител. Отначало се чуха само съскане и фонов шум, докато системата на мобилния оператор осъществи връзката. След това се чу как телефонът отсреща звъни. И продължава да звъни. Никой не отговори и не се включи гласова поща.

Измина една цяла дълга минута, после Чан прекъсна връзката и в офиса се възцари тишина.

— Трябва да видим за къде е този код петстотин и едно — каза Ричър.

Уестуд излезе от базата данни и отвори търсачка в интернет. После хвърли поглед към вратата на офиса си и отбеляза:

— Значи наистина ще го направим, така ли?

— Никой няма да разбере — отговори Ричър. — Поне докато филмът не излезе по екраните.

Компютърът ги информира, че 501 беше един от трите кода, с които започваха мобилните номера в щата Арканзас.

— Има ли номер от Арканзас, който да си блокирал преди около девет седмици? — попита Чан. — Може би нашият човек просто се е прехвърлил от стационарния си телефон на мобилния.

Уестуд отново отвори базата данни с пълния списък на обажданията, върна се девет седмици назад и каза:

— Колко голямо закъснение да му дадем? Колко време му е трябвало, преди да се сети да смени името и телефона си?

— Не много — каза Ричър. — Това не е ядрена физика. Но все пак предполагам, че трябва да има известно закъснение. Най-вероятно заради факта, че е останал обиден. Защото си го отхвърлил. Може би му е трябвала около една седмица, за да преглътне гордостта си и да ти се обади отново.

Уестуд се върна още малко назад. Преди десет седмици. После отвори списъка с кодовете на телефонните номера на втория си монитор и се зае да сравнява двата списъка ред по ред. Когато приключи, той им каза:

— През тази седмица съм блокирал четирима души. Но нито един от тях не е бил от Арканзас.

— Опитай с предишната седмица — каза Ричър. — Може да е по-чувствителен, отколкото смятахме.

Уестуд отново се върна назад в списъка, още седем дни, и отново сравни номерата със списъка на кодовете, преди да им каже:

— Предишната седмица съм блокирал двама души, значи общо шест за четиринайсет дни, но нито един от тях не е бил от Арканзас.

— Все пак отбелязваме известен напредък — каза Ричър. — Обажданията на Малоуни са започнали преди девет седмици и са от някой, който току-що е бил блокиран в определен времеви отрязък, а в тази категория има шест възможни кандидати. Логиката подсказва, че нашият човек е един от тях. И само след трийсет секунди вече можем да разговаряме с него. По другия му телефон. Защото ти си записал всички първоначални телефонни номера в базата данни.

Уестуд копира шестте имена и телефонните им номера в отделен празен прозорец. Бяха обичайната смесица от американски фамилии. Можеха да бъдат на играчите от основния състав на всеки отбор в професионалния спорт или на всеки шест души на опашката пред заложната къща, спешното отделение на болницата или чакалнята за пътниците от първа класа на летището. Ричър предположи, че половината от номерата бяха на мобилни телефони, защото не разпознаваше кодовете им. Имаше и един с код 773, който беше на Чикаго, един с 505, някъде в Ню Мексико, и един с 901, който сигурно беше на Мемфис, щата Тенеси.

Уестуд сложи телефона на една поставка на бюрото си и набра първия номер директно от компютъра. Поставката беше оборудвана с високоговорители, така че Ричър чу електронните звуци от набирането на отделните цифри, след които се разнесоха съскане и предварително записано съобщение с интонация, която излъчваше нещо средно между укор и съчувствие.

Няма връзка с този номер.

Уестуд прекъсна връзката и погледна кода на екрана.

— Мобилен телефон, някъде в северната част на щата Луизиана, може би в Шривпорт или някъде наблизо. Номерът сигурно е изключен след изтичането на договора, както става обикновено, и рано или късно ще го дадат на някой нов абонат.

Той набра втория номер.