Лий Чайлд - Накарай ме

Мъжът спря за малко на вратата и веднага разпозна Чан, защото тя беше единствената жена в кафенето. Той седна срещу тях, от другата страна, и дръпна чантата след себе си. После отпусна ръка на масата и каза:

— Другият ви колега явно все още липсва. Господин Кийвър, нали така беше?

Чан кимна.

— По отношение на него стигнахме до задънена улица. Успяхме да го проследим до тук, но не можем да продължим.

— Обадихте ли се в полицията?

— Не.

— В такъв случай първият ми въпрос ще бъде „Защо не?“.

— Защото трябва да им съобщим за изчезнало лице. Това е всичко на този етап. Той е пълнолетен и го няма от три дни. Може и да запишат съобщението, но няма да предприемат нищо. Ще отиде направо при останалите, които не са толкова спешни.

— Може би ще им стане по-интересно, ако разберат за двеста смъртни случая.

— Не можем да докажем нищо. Не знаем кой, защо, кога, къде или как.

— Значи аз ще ви платя закуската, защото има някакъв човек, за когото дори не сте съобщили, че е изчезнал, и двеста смъртни случая, за които не знаете нищо?

— Ще ни платиш закуската, защото ще получиш правата за книгата. Когато напишеш книга за този случай, ще изкараш предостатъчно пари за закуски.

— Само че засега тази закуска струва повече от правата за книгата. Засега те струват колкото едно кафе, ако добавя петдесет цента от себе си.

— Ти си учен — каза Ричър. — Трябва да мислиш като учен.

— Какъв учен?

— Може би специалист по статистика. И лингвист. И такъв, който разбира малко от социология. И освен това притежава дълбоко и вродено разбиране за човешката природа. Помисли за числото двеста. Звучи като някакво хубаво кръгло число, но всъщност не е такова. Никой не казва „двеста“ просто ей така. Хората казват „сто“ или „хиляда“. Или „стотици“, или „хиляди“. „Двеста смъртни случая“ ми звучи доста специфично. Все едно числото е истинско. Може да е закръглено от сто осемдесет и няколко или сто деветдесет и няколко, но на мен ми звучи така, сякаш отзад стои реална информация. Която е достатъчна, за да проявя интерес към него. И да започна разследване. Например.

Уестуд не каза нищо.

— Освен това предполагаме, че в полицията вече са чули за тази история и са решили да не ѝ обръщат внимание.

Уестуд кимна.

— Защото предполагате, че клиентът на господин Кийвър се е обадил на всички от Белия дом надолу. Включително и на мен.

— Точно от там трябва да започнем. От клиента. Трябва да го открием. Трябва да чуем цялата история от самото начало, както я е чул Кийвър. Едва тогава може би ще успеем да предвидим какво ще се случи по-нататък.

— Обаждат ми се стотици хора. Вече ви го казах.

— Колко?

— Добре де, разбрах.

— И ти записваш всичките в базата данни. Вече ни каза и това.

— Не ги записвам подробно.

— Може би ще успеем да открием нещо.

— Ще ви трябва поне едно име.

— Мисля, че вече имаме едно име.

Чан хвърли един поглед на Ричър.

— Може би — заяви той, после отново се обърна към Уестуд. — Сигурно не е истинско име, но можем да започнем от него. Ти ни каза, че рано или късно блокираш досадните обаждания. Когато започнат да прекаляват. Възможно ли е някой да се е ядосал и да се е опитал да започне отначало, като се е обадил отново, но този път да е използвал друго име и друг номер?

— Не е невъзможно — сви рамене Уестуд.

Ричър се обърна към Чан.

— Покажи му листчето на Кийвър.

Чан изрови бележката от джоба си и я отвори на масата. На листчето бяха записани телефонният номер с код 323 и думите „Мадърс Рест — Малоуни“.

— Това е моят номер — каза Уестуд. — Поне това е сигурно.

— Ние решихме, че според тази бележка в Мадърс Рест има човек на име Малоуни, който представлява някакъв интерес. Но там няма такъв. Вече сме сигурни. Разпитахме и отговорите не бяха уклончиви. Бяха пренебрежителни и дори малко озадачени. Възможно ли е да ти е писнало от клиента на Кийвър, както и да се е казвал, и той да е решил да започне отначало, като ти се обади отново, но се представи за друг човек на име Малоуни? След това отново се е обадил на Кийвър и както винаги му е казал да се обади на теб, за да получи потвърждение на информацията, но този път го е предупредил, че случаят няма да бъде заведен под истинското му име, а под фалшивото име Малоуни. Може би това е смисълът на тази бележка.

— Може би.

— Имаш ли друго обяснение?

— Мога да проверя — каза Уестуд.

— Ще ти бъдем много благодарни. Вече се хващаме и за сламка.