Лий Чайлд - Накарай ме

— Това са почти три хиляди квадратни километра — отбеляза Ричър. — Площта се изчислява, като се умножи радиусът на квадрат по числото пи. Дали има връзка с разследването на Кийвър, или е нещо друго?

— Очевидно има връзка. Този тип се държеше по същия начин на паркинга на мотела, както онзи от магазина за резервни части, когато посрещна влака. Като лакей. А човекът от магазина за резервни части е докладвал за теб, защото малко приличаш на Кийвър. Значи има връзка.

— За да претърсим три хиляди квадратни километра, ще ни трябва хеликоптер — каза Ричър.

— А и Малоуни го няма — каза Чан.

Тя бръкна в задния си джоб и извади листчето на Кийвър. „Мадърс Рест — Малоуни“.

— Освен ако този тип не ни излъга и за него. Това, че го няма в телефонния указател, не доказва нищо. Може да не е записан в указателя. Или да е пристигнал наскоро в градчето.

— И сервитьорката ли ни е излъгала?

— Трябва да попитаме и в смесения магазин. Ако съществува и не се храни в закусвалнята, значи си купува храна от там. Нали все трябва да яде нещо.

Двамата поеха на юг по широката улица.

Междувременно шофьорът на кадилака беше зает да докладва за тях. Не че имаше да се докладва кой знае какво.

— Не са стигнали доникъде — заяви той.

Едноокият от мотела попита:

— Как разбра?

— Чувал ли си за човек на име Малоуни?

— Не.

— Е, него търсят.

— Някакъв човек, който се казва Малоуни?

— Да, провериха го в телефонния ми указател.

— Няма човек, който да се казва Малоуни.

— Именно — каза шофьорът на кадилака. — Значи не са стигнали доникъде.

Смесеният магазин изглеждаше така, все едно не се беше променял през последните петдесет години — с изключение на търговските марки и цените. След малкото антре се отваряше тъмно и прашно пространство с миризма на влажен брезент. В магазина имаше пет тесни пътеки, отрупани със стоки, които варираха от дърводелски инструменти до пакети с бисквити, от свещи до буркани за консервиране, от тоалетна хартия до електрически крушки. Имаше и една стойка за работно облекло, което привлече погледа на Ричър. Собствените му дрехи бяха на четири дни и сега, когато Чан беше до него, това започна да му прави впечатление. Тя ухаеше на сапун, чиста кожа и малко парфюм. Беше го усетил, когато се беше привела, за да погледне в телефонния указател, и се питаше какво беше усетила самата тя. Той си избра панталон и риза и откри на рафта срещу тях чорапи, бельо и бяла тениска. По-малките неща струваха по един долар, а основните бяха общо по-малко от четирийсет. Като цяло изглеждаше разумна инвестиция. Ричър събра всички избрани дрехи и ги занесе на касата в дъното.

Собственикът на магазина не пожела да му ги продаде.

— Няма да ви обслужа — заяви мъжът на касата. — Не сте добре дошли тук.

Ричър не отговори. Мъжът беше слаб и жилав, на около шейсет години. Имаше хлътнали бузи, покрити с бяла четина, и рядка посивяла коса, мръсна и неподстригана. От ушите му стърчаха туфи косми, вратът му беше обрасъл. Беше облякъл две ризи една върху друга.

— Хайде, изчезвайте — продължи той. — Това е частна собственост.

— Имаш ли здравна застраховка? — попита го Ричър.

Чан отпусна ръка на лакътя му. Макар че нямаше връзка със ситуацията, Ричър си помисли, че е първият път, в който тя го докосва.

— Заплашваш ли ме? — попита мъжът.

— Общо взето — отговори Ричър.

— Живеем в свободна държава. Имам право да решавам на кого да продавам стоката си. Такъв е законът.

— Как се казваш?

— Не ти влиза в работата.

— Да не би да се казваш Малоуни?

— Не.

— Можеш ли да ми развалиш един долар?

— Защо?

— Искам да се обадя по телефона.

— Телефонът не работи.

— Нямаш ли друг, в дъното на магазина?

— Не можеш да се обаждаш от него — каза мъжът. — Не си добре дошъл тук.

— Добре — каза Ричър. — Разбрах.

Той провери етикетите на дрехите, които беше донесъл на касата. Чорапите струваха един долар, боксерките също, както и тениската, панталонът беше деветнайсет долара и деветдесет и девет цента, а ризата — седемнайсет долара и деветдесет и девет цента. Общо четирийсет долара и деветдесет и осем цента, към които вероятно трябваше да добави данък добавена стойност в размер на седем процента. Значи общият разход беше четирийсет и три долара и осемдесет и пет цента. Той извади две банкноти по двайсет долара и една от пет долара и ги събра накуп. После ги сгъна по дължина, за да ги оправи. Накрая ги остави на гишето.