Лий Чайлд - Накарай ме

На листчето в книгата с твърди корици беше написана само цифрата 4. Като число четири представлява умерен интерес и е известно най-вече с факта, че е единственото число във Вселената, думата за което се изписва на английски със същия брой букви. С изключение на това сякаш не означава нищо особено. Не и когато е извадено от контекста.

— За това съм на страната на адвокатите на защитата — каза Чан.

Ричър кимна. Но следващото листче беше по-добро. Много по-добро. Поне по отношение на функционалността. Неделната притурка на „Ел Ей Таймс“ се отвори на първата страница от дълга статия, написана от научния редактор Ашли Уестуд. Темата на статията бяха съвременните открития в лечението на мозъчни травми, които ни помагат да разберем функционирането на мозъка изобщо.

Списанието беше на по-малко от две седмици.

— Адвокатите на защитата щяха да започнат с уточняване на тиража на неделното издание на „Ел Ей Таймс“ — каза Чан.

— Колко е? — попита Ричър.

— Почти един милион според мен.

— Имаш предвид, че шансът това да не е съвпадение е едно на милион?

— Това щяха да кажат адвокатите на защитата.

— А какво щеше да каже един агент от ФБР?

— Учат ни да мислим с няколко хода напред. Така че да предвидим какво ще кажат адвокатите на защитата.

Ричър разгъна листчето. От едната страна не беше написано нищо.

Но от другата не беше така.

От другата страна на листчето бяха записани две неща. В горната част на листчето беше записан същият телефонен номер, който започваше с код 323. Телефонът на самия научен редактор Уестуд в Лос Анджелис, Щата Калифорния. А в долната част на листчето беше записано: „Мадърс Рест — Малоуни“.

— Какво щеше да каже агентът на ФБР сега? — попита Ричър.

— Сега щеше да каже на адвокатите на защитата да го духат — отговори Чан. — Кийвър смята да се обади на Уестуд, за да получи потвърждение или допълнителна информация за нещо, свързано с града, в който бяхме. Според мен това е ясно. А вече разполагаме и с име. Напълно е възможно в този град да живеят хора с ирландската фамилия Малоуни. Все пак току-що се запознахме с братята Мойнахан.

— А защо е отбелязано началото на статията?

— Защото все още не я е прочел.

— И точно затова все още не се е обадил на Уестуд. Нека да не си създаваме предварителна представа за клиента. Да го наречем просто „запален“. Такъв човек непрекъснато звъни по телефона. Разказва една и съща история на всички, които са готови да го изслушат. „Мадърс Рест, двеста смъртни случая, ако не ми вярвате, обадете се на този репортер от Лос Анджелис“, а после им дава телефонния номер, с който се е сдобил толкова трудно. И Кийвър всеки път си го записва, защото той пък е такъв човек — и точно затова вече намерихме този номер два пъти, без да полагаме усилия. Значи може би говорим за клиент, който в началото изглежда по-скоро досаден. Не се съмнявам, че имате и такива.

— От време на време.

— Но в разказа на този човек има и нещо, което кара Кийвър да се замисли. Все пак той си остава скептичен по въпроса, така че решава да направи малка проверка. Живее в Оклахома Сити, нали така? Значи сигурно ще му се наложи да отиде чак до гарата, за да си купи вестник, издаден в друг град. Но той го прави. Една неделя отива и си купува „Ел Ей Таймс“. Защото иска да провери дали този експертен свидетел наистина е такъв. Дали е сериозен автор, или е журналист, който пише само на популярни теми? Кийвър иска да прецени сам. Преди колко време са започнали да отглеждат пшеница?

— Зависи за къде говориш — каза Чан. — Но във всеки случай са хиляди години.

— Излиза, че този Уестуд вероятно си го бива. Писал е за мозъка, а сега си е избрал тема, за която трябва да се върне хиляди години назад. Следователно е интелигентен тип. Но Кийвър все още не е убеден. Защото не е прочел статията. А това подсказва, че информацията на клиента е била интересна, но не и спешна. Кийвър не се е заел веднага с нея.

— Но вече ми се струва доста спешна.

— Точно така. Трябва да разберем какво се е променило.

Кварталът не беше от онези, в които съседите се организират доброволно помежду си, за да пазят реда, но въпреки това им се струваше безсмислено да се бавят излишно. Двамата излязоха и затвориха вратата след себе си. После заобиколиха къщата и се качиха в колата.

— Трябва пак да се обадим на Уестуд — каза Ричър.

— Кийвър все още не му се е обадил — отговори Чан. — Значи няма какво да ни каже.