Лий Чайлд - Накарай ме

Алармата не беше включена.

— Да приберем това, за което дойдохме — каза Ричър.

Той тръгна обратно към малката стая, която беше напълно обзаведена — лавици на стената, шкафове с чекмеджета под тях и бюро с един и същ фурнир от светъл явор, компютър, телефон, факс и принтер. Ричър предположи, че мебелите бяха купени заедно, като инвестиция за новата кариера.

„Имаме офиси във всички големи градове.“

Мебелировката в скандинавски стил изглеждаше комфортно. Офисът беше подреден. Не се виждаха разхвърляни неща.

И не се виждаше хартия. Нямаше нито бележници, нито тефтери, нито бележки, нито хвърчащи листа.

Ричър спря.

— Този човек е работил като полицай и федерален агент — заяви той. — Говорил е с часове по телефона. Казвали са му да изчака, преди да го свържат. Как е възможно да го е правил, ако няма химикалка и бележник в ръцете си? За да си записва, да си рисува и да убива времето. Това със сигурност е навик, който ти остава.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че това тук не изглежда както трябва.

Той се наведе към шкафовете под лавиците. Отвори ги един по един. В първия имаше резервни касети с тонер за принтера. Във втория имаше резервни касети с тонер за факса.

А в третия имаше резервни бележници.

И точно до тях имаше резервни тетрадки със спирала, все още в пакети по пет, а зад тях имаше резервни кубчета с листчета за бележки — недокоснати и твърди, по десет сантиметра във всяка посока.

— Съжалявам — каза Ричър.

— За какво?

— Историята вече не изглежда много добре. Това е човек, който използва много хартия. Толкова много, че я купува на едро. Обзалагам се, че бюрото е било заринато с хартия. Щяхме да успеем да сглобим цялата история. Но някой ни е изпреварил. Със същата задача. И хартията вече я няма.

— Кой?

— Опасявам се, че отговорът на този въпрос се крие в начина, по който е направено. Кийвър е пленник. Ето единственото възможно обяснение. Те са намерили бележки в джоба на сакото му, а след това са намерили в джоба на панталона му портфейла, от който са извадили шофьорската му книжка и така са научили адреса му, на който би трябвало да се намира останалата част от бележника. В другия джоб на панталона му са намерили ключовете от къщата, с които просто са влезли, може би дори без да се занимават с алармата, защото по-новите системи имат нещо, което размахваш пред конзолата, за да ги изключиш. Някакво устройство, което се носи на връзката с ключове. Предавател. Предполагам, че така е било по-добре за него. Защото не се е наложило да го бият, за да им каже кода за алармата.

— Това е много грубо — каза Чан.

— Не мога да го обясня по друг начин.

— И все още не отговаря на въпроса кой го е направил.

— Някой от Мадърс Рест — каза Ричър. — Последното място, на което е бил.

Двамата се заеха да претърсват къщата на Кийвър стая по стая, като търсеха нещо пропуснато. В преддверието нямаше нищо интересно. Кухнята беше обикновена и не изглеждаше често използвана. Имаше прибори от различни сервизи и консерви с храна; изглеждаха така, сякаш бяха купувани в спорадични пристъпи на ентусиазъм, който се беше изпарил, преди да бъдат отворени. Нямаше нищо скрито — освен ако не беше скрито в стените, които след това да са били замазани с някакъв специален материал, съвършена имитация на латекс отпреди двайсет години, покрит със съответния пласт прах и мръсотия.

Дневната и трапезарията изглеждаха по същия начин. Претърсването не беше особено трудна задача. Беше ясно, че Кийвър бе започнал живота си в тази къща без много лични вещи и оттогава насам не беше добавил кой знае какво. Обзаведената стая за гости изглеждаше така, сякаш бе предназначена за децата му. Когато имаше право да ги вижда. Може би през почивните дни, два пъти месечно. Зависи какво се бяха разбрали адвокатите. Но Ричър остана с усещането, че тази стая никога не е била използвана.

В голямата спалня се носеше лека миризма на спарено. Имаше легло с едно нощно шкафче. Имаше шкаф с чекмеджета и някаква модерна дървена мебел със закачалка за дрехи и подвижни лавици за часовници, монети и портфейли. Като в луксозен хотел. В банята миришеше на влага, а хавлиите не приличаха на нищо.

На нощното шкафче имаше ниска купчина списания, а върху тях лежеше книга с твърди корици. Ричър им хвърли едно око, докато минаваше покрай тях, просто от любопитство. И забеляза три неща.

Първа, най-отгоре на купчината, беше неделната притурка на „Ел Ей Таймс“. Второ, то не беше прочетено докрай. Между страниците му беше пъхнато нещо, което стърчеше половин сантиметър навън. Трето, книгата също не беше прочетена докрай. В нея също беше поставено нещо. Стари листчета от бележник, сгънати по дължина. Първите, които Ричър виждаше в тази къща.