Лий Чайлд - Накарай ме

Идеята бездруго е добра, помисли си той, заради Чан. След това си помисли: това ще свърши днес. Утре няма да има Чан.

Той пропълзя сто метра и направи остър завой, като се стремеше да се доближи към фермата по периметъра. Колкото може по-близо. Щеше да остане доволен, ако успееше да се доближи на по-малко от трийсет метра. Беше голям почитател на автомата МП5К. Оръжието беше малко по-голямо от пистолет, но работеше като миниатюрна карабина. В режим на единична стрелба беше в състояние да улучи целта от трийсет метра. Или от двайсет и пет. Или от двайсет. Това щеше да му даде допълнително предимство.

След пет минути той рискува да вдигне глава, за да се ориентира. Позицията му беше доста добра. Беше се придвижил обратно на часовниковата стрелка по периметъра, от мястото на десет часа до малко след мястото на осем. И значително беше скъсил дистанцията. Точно както очакваше, защитниците бяха компенсирали несигурността в стрелковите си умения, като бяха заели позиция по-близо до основната заплаха, която според тях беше багерът. Най-близкото прикритие срещу него беше постройката, недалече от оградата, голяма колкото гараж за един автомобил. Зад нея се криеха трима души. Точно срещу Ричър. Виждаха се ясно като бял ден. Класическа маневра по фланга. Във военната академия „Уест Пойнт“ щяха да се гордеят с него.

Виждаше човека от закусвалнята. И едноокия служител от мотела. И свинаря, който беше предвождал делегацията нагоре по стълбището в мотела. С големи ръце, широки рамене и дрехи, потънали в мръсотия. Всички бяха въоръжени с карабини M16.

Ричър зачака. Главата го болеше и от двете страни.

Чан пълзеше от другата страна. Тя се приближи по-рано, защото нейната роля не беше да осъществи маневра по фланга. Нейната роля беше да чака багера да потегли, а след това да открие втори фронт с автоматичен огън. Това щеше да ги накара да се дръпнат назад, така че Ричър да ги застреля в гръб.

Такъв беше неговият план. Тя изпитваше определени съмнения. Но поне засега планът работеше както трябва. Беше предвидил, че ще успеят да пленят четирима души в самото начало, а те бяха хванали дори петима. Беше предвидил и това, че от фермата ще стрелят по тях, но няма да улучат, и отново беше излязъл прав. Тя отново го беше попитала дали планът му ще свърши работа. Той беше отговорил, че не. Те щяха да се изтеглят към къщата. Организирано отстъпление. Сигурно си бяха подготвили защитна позиция. Нещо укрепено. Нещо като укритие.

Тогава защо го правим по този начин, беше попитала тя. И той беше отговорил: защото може да извадим късмет.

Тя продължи да пълзи все по-близо. Искаше да се доближи максимално. Можеше да смята. Трийсетте патрона от пълнителя щяха да се изстрелят за две секунди. Тя искаше да направи така, че и двете секунди да имат смисъл. Искаше да извади късмет. Ако тя улучеше един и той един, щяха да останат с двама по-малко за после. Щеше да е добре.

Преди да го срещне, никога не беше разсъждавала така.

Тя продължи да пълзи. Вонята на свинете беше много силна. Тя си представи къде се намира на сателитното изображение. Беше на мястото на единайсет часа. Свинарникът беше на три часа. И вонеше. Това ѝ подсказваше две неща. Първото беше, че мястото не беше предназначено за луксозен отдих. Нямаше как. Някои хора дори нямаше да бъдат в състояние да го доближат. Без да повърнат.

Кийвър беше заровен там. Беше сигурна. В свинарника. Нямаше как да изкопаят яма в полето. Дори по-бавна версия на онова, което беше направил Уестуд, щеше да се види от въздуха. А те щяха да се тревожат за онова, което може да се види от въздуха. След като бяха отворили портфейла на Кийвър. След като бяха видели служебните визитни картички от ФБР в него. Те също бяха стари като нейните, но те нямаше как да го знаят.

Тя надигна глава. Видя ограда и постройка, голяма колкото гараж за един автомобил. Багерът работеше на празен ход, потънал в морето от пшеница, далече вдясно от нея. Постройката беше единственото възможно укритие срещу него. Поне един от тях щеше да се покаже зад ъгъла, за да стреля. Точно пред нея.

Тя сложи два резервни пълнителя на земята. Един до друг, готови за презареждане. Искаше да извади късмет. Премести лостчето в режим на автоматична стрелба. Прицели се. И зачака.

Уестуд запали двигателя и се зае да дърпа някои лостове и да натиска други, докато предната кофа не се изправи до вертикално положение. После я вдигна нагоре. Сега през предното стъкло се виждаше само боядисаната ѝ задна стена. Безопасността беше по-важна от видимостта. От този момент нататък неговата роля в плана беше да импровизира. Ричър му беше казал да кара бавно право напред. На сляпо. Без да спира. През оградата, ако трябва. Да не се тревожи. Да не спира. Освен ако преди това не се случи нещо друго.