Лий Чайлд - Накарай ме

Тя зае неговото място на верандата, а той влезе вътре и откри Уестуд, застанал в коридора пред спалнята. Уестуд охраняваше някакво помещение, което преди сигурно се беше използвало като килер за одеяла и чаршафи.

Сега в него имаше капак на пода, разположен под ъгъл от четирийсет и пет градуса между задната стена и пода. Явно под него имаше стълбище. Стълбище, което несъмнено водеше към подземно помещение. Капакът беше затворен, но като всички изходи на укрития срещу торнадо се отваряше навън. Така силата на вятъра никога не можеше да го отвори навътре.

Ричър прецени разстоянието — ширината на коридора плюс дълбочината на килера до средата на капака, разположен под ъгъл между стената и пода — и отиде да потърси дневната, където видя какво беше имала предвид Чан, когато нарече мястото лудница.

Беше като апартамента на Питър Маккан в Чикаго, но десет пъти по-хаотично. Навсякъде имаше компютърни монитори, поне двайсет на брой, както и десетки клавиатури, настолни компютри и високи редове от бръмчащи електронни компоненти, купища устройства за външна памет, вентилатори и разклонители, и мигащи светлинки, но най-вече кабели: цели километри кабели, някои на снопове, други на кълбо, трети навити на руло.

В момента Ричър не се интересуваше от тези неща.

Той продължи нататък и откри кабинет. Видя един диван, голям, стар. На него с лекота щяха да се съберат трима души. От двете страни имаше екстравагантни облегалки за ръцете. Беше достатъчно дълъг за това, за което му трябваше. Той го завлече обратно по пътя, по който беше дошъл, до коридора пред спалнята. Там го изправи, избута го напред и го пусна да се стовари обратно, на едната си страна, така че да се заклещи между капака и отсрещната стена.

Единият изход беше запечатан.

След това тримата застанаха на верандата и се опитаха да преценят къде би трябвало да бъде вторият изход. Караха, общо взето, по усет, сочеха с ръце, жестикулираха и се оглеждаха. Както повечето къщи, и тази беше с правоъгълна форма, така че подземното укритие също трябваше да бъде правоъгълно и да е разположено в същата посока. Със сигурност. От архитектурна гледна точка това беше най-простото решение. А човешката природа подсказва, че ако основният вход е в единия край, допълнителният изход би трябвало да бъде в другия. Значи тунелът щеше да минава по дължината на къщата, перпендикулярно на задната стена, и щеше да води към бараката с генератора или може би към по-малката постройка до нея.

Беше по-логично да води към бараката с генератора. Основата ѝ беше от бетон, с подходяща конструкция, така че да се свърже по-лесно с изхода от тунела. Над повърхността на земята имаше работно пространство, което се проверяваше често. Беше чисто, ефикасно и безопасно. Не се натрупваха боклуци. Там беше идеалното място за капак на тунел за бягство. По естествени причини.

Но по неестествени причини по-скоро щяха да изберат по-малката постройка. Защото не се надяваха да избягат само от природните стихии. Най-лошият възможен сценарий включваше хора. Нямаше да има никакъв смисъл да излизат от тунела на най-логичното място за това.

По-малката постройка имаше двойна врата като стар гараж. Катинарът беше ръждясал в отворено положение, което според Ричър беше допълнително доказателство. Щеше да бъде най-сигурно изобщо да няма катинар. Ключовете можеха да изчезнат. Няма полза да бягаш, ако трябва да прекараш следващата нощ заключен в хамбара.

Тримата отвориха широко вратите и видяха множество боклуци. Най-вече метал за скрап и стари кутии от боя. На пода беше захвърлено голямо платнище, изпръскано с боя. Това не беше работно пространство. Не се проверяваше често. Не беше чисто, ефикасно или безопасно. Не беше логичен избор.

С едно изключение.

Боклуците изглеждаха някак подредени. Имаше празно място там, където според логиката и законите на гравитацията не биваше да има такова. Имаше и други празни места, които бяха някак свързани помежду си, все едно човек можеше да прескача от едното към следващото и да излезе навън по най-бързия начин.

Най-голямото празно място беше точно над лека издутина в платнището, изпръскано с боя. Ричър го дръпна встрани и под него се показа същият капак като онзи, който бяха видели в къщата. Но този път не беше разположен под ъгъл, а хоризонтално на пода, циментиран от всички страни.

И беше затворен.

— Отлично — каза Ричър.

Чан отиде да намери пикап с ключове на таблото, а Ричър и Уестуд се заеха да разчистват металните отломки, така че тя да може да го вкара вътре.