Лий Чайлд - Накарай ме

Чан се върна зад волана на същия пикап, който бяха видели по-рано, когато изхвърча от уличката зад закусвалнята. Тя го вкара и се зае да маневрира с него, докато не спря предното ляво колело точно в центъра на капака.

Вторият изход също беше запечатан.

Чан слезе от пикапа и огледа металните отломки.

— Какви са тези неща, по дяволите?

Това беше добър въпрос.

Всички метални парчета бяха от въглеродна стомана — някои бяха тръби с квадратно сечение, други бяха солидни пръти, трети бяха от дебела ламарина, оформена в странни извити форми. Всички бяха ръждясали и повечето бяха изцапани с черни петна от някаква боя или смазка. Повечето от тръбите и всички пръти бяха заварени във формата на нещо, което приличаше на части от ограда. Някои части бяха метър на половин метър, други бяха метър на метър, трети бяха два метра на един метър. Всички бяха захвърлени на обща хаотична купчина.

И нито едно от тях не беше на мястото си тук. Оградата, която бяха съборили с багера, беше от дървени стълбове, между които беше опъната бодлива тел. В целия имот нямаше нито една метална ограда. Както и в целия окръг, поне доколкото беше видял Ричър. Може би нямаше такава и в целия щат. Освен това частите не съвпадаха помежду си. Не бяха с едни и същи размери. Нямаше никакъв смислен начин да бъдат сглобени. Никой не издигаше ограда, висока половин метър на едно място, два метра на следващото и метър веднага след това. А и някои от отворите за сглобяване на отделните парчета не бяха от една и съща страна. Някои бяха подредени вертикално, други — хоризонтално.

И някои от частите имаха панти.

Не беше ограда.

— Господи — изохка Чан. — Това са клетки.

Ламарината беше нарязана на ивици, а след това беше оформена в извити форми. Ръждясали и изцапани с черни петна като всичко останало. Имаше халки с панти, с диаметър около осем сантиметра, за които бяха заварени допълнителни полукръгли скоби.

Бяха окови.

Имаше халки с панти, с диаметър около петнайсет сантиметра, за които бяха заварени дълги шипове.

Бяха хомоти.

Имаше грубо оформени железни маски, клещи и пирони.

— Черните петна — каза Чан. — Мисля, че са от кръв.

Тримата излязоха през двойната врата и застанаха на слънце. Лъчите на слънцето сякаш бяха студени. Те се обърнаха и погледнаха обратно към къщата. И постройката с апартамента за самоубийци до нея.

— Следващата част е по желание — каза Ричър.

Той закрачи към къщата. Чан го последва. Уестуд се поколеба за миг, после забърза да ги настигне.

Апартаментът за самоубийци беше в сграда, която беше наполовина колкото къщата. Имаше основа от бетон, висока до коляното и покрита с оранжеви пръски от дъждовете, които бяха разплисквали калта от локвите. Над основата се виждаше външната облицовка на стените, изработена от масивни насмолени дъски. Покривът беше от здрави плочи. Стандартна конструкция, построена здраво и солидно, за да издържи дълго време. Под стрехите влизаше електрически кабел, дебел колкото пръста на Ричър.

Постройката нямаше прозорци. Вратата беше заключена.

— Готови ли сте? — попита Ричър.

— Не особено — каза Чан с глухо примирение.

Той си спомни как се беше привела към него в офиса на шофьора на кадилака, за да погледне в телефонния указател. На буквата „М“, където търсеха фамилията Малоуни. Спомни си пакетите, доставени от куриерската служба. Имаше два, които очевидно бяха дошли директно от чуждестранните производители. Германско медицинско оборудване от стерилна неръждаема стомана и японска камера с висока разделителна способност. Спомни си ветерана от Пало Алто, озадачен от случайно открития коментар на потребителя, който се казваше Кръв. „Разбрах, че в Мадърс Рест предлагат добри неща.“ В някакъв форум, който ветеранът от Пало Алто не познаваше. За някаква друга общност от хора. Хората бяха ентусиасти на някаква тема, поне така изглеждаше. Много дълбоко, на дъното на Дълбоката мрежа.

Ричър отстъпи назад, закрачи напред и заби петата си в ключалката. Вратата отхвърча, блъсна се в стената и полетя обратно. Той я спря с разперени пръсти и влезе вътре.

Антре. Воня. По-ужасна от тази на свинете. Напред имаше малка кухня, където се виждаха чаши за кафе и бутилки с вода. И жици, кабели, жакове и разклонители, заплетени помежду си, използвани и захвърлени. Работно пространство. Вляво имаше малко фоайе с врата от дясната страна и друга врата в дъното. Вратата от дясната страна беше на баня. Банята не беше нито особено чиста, нито особено мръсна. Място за общо ползване. На отсрещната стена имаше закачалки за палта. Четири закачалки, разположени в редица. Бяха заети, но не от палта.