Лий Чайлд - Накарай ме

Багерът идваше все по-близо.

Свинарят хукна да бяга.

Ричър премести лостчето в режим на автоматична стрелба, изправи се и стреля. Замахна с цевта през мишената, все едно искаше да я изпръска с боя. Останалите патрони от пълнителя, общо двайсет и осем, прозвучаха като неговата собствена шевна машина. Но нито един от тях не попадна в целта. Всички бяха твърде ниско. Не беше стъпил както трябва. Равновесието му беше нарушено. Беше почувствал замайване. Временно. Той разтърси глава и се оправи.

Чан отново стреля. Трети пълнител. В режим на автоматична стрелба. Оказа се твърде високо. От покрива на пристройката се разхвърчаха керемиди. Мъжът се изгуби от поглед.

Багерът продължи да се приближава.

Тогава и Ричър се затича, като се хвърляше срещу пшеницата, мачкаше стъблата, газеше с широки крачки, препъваше се и се бореше с нея, за да пресече пътя на багера. Уестуд го видя през страничното стъкло и спря. Чан дотича от другата страна, но не спря. Заобиколи целия багер и здраво прегърна Ричър.

— Добре ли си? — попита го тя.

— Държа се — каза той.

— Улучи двама.

— Така остават още двама. В пикапа бяха четирима.

— Как ще го направим?

— Първо трябва да ги намерим.

— Ти спомена нещо за укритие.

Двамата се качиха обратно в кабината от лявата и от дясната страна на Уестуд. През предното стъкло не се виждаше нищо.

— Къде могат да си построят укритие? — попита Уестуд.

— Не са го строили — каза Ричър. — Вече са го имали. Сигурен съм, че във всяка ферма в този щат има такова укритие. Построено да издържа на стихийни бедствия.

— Например срещу торнадо — каза Чан.

— Точно така. Под къщата. С втори изход на друго място. В случай че къщата се срине върху капака на пода, през който се влиза в него. Във всяко мазе би трябвало да има укритие. Сигурен съм, че и те са направили такова с втори изход. За да разполагат с повече варианти. Може би дори не е изход, а тунел към съвсем друго място. Със скрит люк за бягство. Първо трябва да намерим него. За да паркираме отгоре му един пикап.

Уестуд отново запали двигателя и дръпна същите лостове, но в обратен ред, така че предната кофа се обърна назад и се спусна надолу, докато над горния ръб не започна да се вижда тясна ивица. Вече не беше съвсем безопасно, но представляваше разумен компромис.

Той спря.

— Кога, ако не сега? — ухили се Ричър.

Багерът се люшна напред и пое със средна скорост. Клатеше се на тромавите си меки гуми. До фермата оставаха сто и петдесет метра. Сто метра. Багерът напредваше право срещу оградата. Все по-близо. И по-близо. После премина направо през нея, като разхвърля подпорните стълбове наляво и надясно. Във въздуха се разхвърчаха трески. Машината продължи напред, покрай първата постройка отляво, покрай едноокия мъртвец, и навлезе в пространството от отъпкана земя. Където бавно намали скоростта и спря. И зачака. Вече не приличаше на хищник, който дебне до място за водопой. Вече беше боец на арената.

Никой не стреля по тях. Нямаше никаква реакция.

Действителността изглеждаше почти по същия начин, както на сателитното изображение от Гугъл. С тази разлика, че сега го гледаха водоравно, а не отвесно. Право напред беше къщата, а малко по-наблизо и вдясно беше постройката с апартамента за самоубийци. Отляво беше бараката с генератора и още една, голяма колкото онази, зад която се бяха скрили тримата мъже. Далече зад къщата в източна посока бяха свинарникът и хамбарът. Някак отделени. Пътят свършваше пред тях. Там, където свършваха и стълбовете за телефонния кабел. Никъде не се виждаше тръба за изгорелите газове. Никъде не помръдваше нищо.

Уестуд извади пистолета си от кобура на глезена.

— Следващата част е по желание — каза Ричър.

— Знам.

— Действаме заедно и започваме от къщата.

Тримата слязоха от кабината. Никой не стреля по тях. Нямаше никаква реакция. Нямаше нищо друго освен вонята на свинарника.

Тримата прекосиха отъпканата земя пред къщата, като крачеха в редица — Чан беше отляво, Уестуд по средата, Ричър бе отдясно. Главата го болеше така, все едно някой забиваше шило за лед в ухото му.

Ричър застана на пост на верандата пред входа на къщата. Чан и Уестуд влязоха вътре, за да я претърсят. Той се оглеждаше внимателно. Вторият изход можеше да бъде навсякъде. Неприятните изненади можеха да дойдат от всяка възможна посока. Но не дойдоха. Не се случи нищо.

Две минути по-късно Чан се върна и каза:

— Намерихме основния вход. Уестуд го държи на мушка. Вътре е лудница.