Лий Чайлд - Накарай ме

Ричър не отговори.

— Вижте това — каза Уестуд.

Беше влязъл в някаква основна директория. Сочеше колона от цифри.

— Да ги наречем филми — каза той. — Защото това са филми. Филми с реално записани убийства. Някои са много дълги. Най-краткият е два часа. Най-старият е отпреди пет години, а най-новият е качен вчера.

Той прокара пръст надолу по монитора.

— Познайте колко филма са заснети, преди Маккан да ми се обади за пръв път.

— Двеста — каза Ричър.

— А сега вече са двеста и девет.

Ричър не отговори.

— Искате ли да гледате „Безкрайна смърт“? — попита Уестуд.

— Не.

— Чудя се как щеше да се казва филмът, в който участвам аз.

— Може би „Смъртоносен репортаж“. Щяха да те намушкат до смърт с писалки.

— Докога ли продължава измамата? Кога ли се досещат хората? Едва след като влязат в тази стая?

— Според мен се досещат, когато шофьорът на кадилака им отвори вратата и подушат свинете. Според мен от този момент нататък всичко започва.

— Трябва да ги попитаме — каза Ричър — Знаем къде са изродите, които са организирали тази гадост.

Тримата отидоха до коридора пред спалнята. До помещението, където преди бяха държали одеяла и чаршафи. До дивана, който беше заклещен на едната си страна между капака на пода и отсрещната стена.

— Ще бъде по-лесно да преместим пикапа — каза Ричър.

— Добре ли си? — попита го Чан.

Той кимна.

— Доколкото е възможно при тези обстоятелства.

Тримата излязоха през входната врата и се приближиха до мястото, където бяха пресметнали, че се намира изходът от тунела — малката постройка с двойната врата. Чан се качи в пикапа и даде напред. После слезе от него, като остави двигателя да работи, и погледна към капака.

— Как искаш да го направим?

— Съмнявам се, че точно в момента са приклекнали точно отдолу. Но трябва да сме подготвени за най-лошото. Затова Уестуд ще отвори капака и ще се отдръпне, а ние ще се прицелим надолу в отвора. Става ли?

Тя кимна. Уестуд кимна. Ричър зае позиция от дясната страна, насочил автомата си към тунела. Беше заредил нов пълнител в режим на автоматична стрелба. Чан направи точно същото, но от лявата страна.

Уестуд се наведе и хвана дръжката на капака. Дръпна го и отскочи назад.

Под капака нямаше отвор.

Капакът беше купен от железарския магазин, а след това беше докаран тук и беше циментиран. Но под него нямаше нито отвор, нито стълбище. Нямаше нищо, което да води надолу. Имаше само непрекъсната бетонна плоча. От лявата страна на капака, от дясната страна на капака и под капака имаше една и съща, леко неравна повърхност.

Като затворено око.

Измама. За отвличане на вниманието.

— Аз съм виновен — каза Ричър. — Не помислих както трябва.

— Няма значение — каза Уестуд. — Но трябва да разберем къде наистина е вторият изход.

— Не — каза Чан. — Трябва да разберем дали вече са минали през него.

Този въпрос веднага получи отговор под формата на свръхзвуков вой във въздуха, хриплив лай на карабина и трясъка на куршум от стандартния натовски калибър, който проби дървената стена на един метър от главите им. Последвани незабавно от гърмежа на самия изстрел. Звуковите вълни летят по-бавно от куршумите. Но в този случай достигнаха до тях почти едновременно. Следователно изстрелът беше даден отблизо. От около трийсет метра, помисли си Ричър. А това беше твърде близо. Доближаваше се до стрелба от упор дори за техните противници.

Тримата се шмугнаха вътре и в този момент в стената се отвори следващата дупка от куршум, през която проблясваше слънцето. И още една, на два метра от там. Стреляха през стената. По невидими цели. На чиста случайност. Ричър си помисли, че сигурно бяха по-добрите стрелци. Онези, които все пак можеха да улучат стената на хамбар. Той заобиколи изкривените парчета метал, за да стигне до задния ъгъл. Не се виждаше отвън. И беше почти неуязвим. Не го защитаваше някаква физическа преграда, а лотарията на случайната стрелба. Тези стени не струваха нищо, но на математиката винаги можеше да се разчита.

Той се зае да отвори дупка с ритници в долната част на стената, точно над пода. Висока половин метър и широка метър и двайсет, а после и метър и петдесет, след като изби още няколко дъски. Достатъчно голяма, за да изпълзят навън през нея. Пръв беше Уестуд, после Чан. Още един куршум проби стената. После и Ричър изпълзя навън. Тримата отстъпиха назад, без да излизат встрани. Зад тях нямаше нищо друго освен пшеница. Назад и надясно беше постройката с разбитата ограда. Където бяха убитите. Багерът беше паркиран вдясно от тях. На около двайсет метра разстояние. По-напред и надясно бяха филмовото студио и къщата. Напред и наляво беше бараката на генератора. Имаше предостатъчно места.