Лий Чайлд - Накарай ме

— Не знам — отговори Мойнахан.

— Трябва ми тук.

Обичайната им политика на такива събрания беше последният, който е пристигнал, да бъде първият, когото изпращат да свърши нещо навън. Последният пристигнал беше Мойнахан. Забави се, докато слизаше от покрива. Заради контузията на главата. Трудно поддържаше равновесие.

— Добре, ще отида да го намеря — каза той.

И излезе на улицата.

Мъжът с джинсите и прическата отново се обърна към Уестуд.

— Господин Торънс, първият ни въпрос към вас е дали носите скрито записващо устройство.

— Не — отговори Уестуд.

— Значи няма да имате нищо против да разкопчаете ризата си.

Уестуд го направи. Имаше широк и месест гръден кош с къдраво сиво окосмяване. Нямаше микрофон.

Мъжът с джинсите и прическата се намеси:

— Вторият въпрос е как ни открихте.

— В интернет — отговори Уестуд. — В един форум. Изход ми каза за вас.

— Познавахме я.

„Нея. В минало време.“

— Тя ми каза, че идва тук с приятеля си Майкъл. Той също ми беше приятел. Влизаше във форума с името Майк.

— Точно така. Познавахме и Майк.

— Реших, че ако нещо е достатъчно добро за тях, ще бъде достатъчно добро и за мен.

— Третият ни въпрос е какво смятахте да правите с колата си под наем. Колата ви е оставила яркочервена следа, която води право насам.

— Помислих си, че ако ви платя допълнително, ще можете да се отървете от нея вместо мен. Можете да я оставите чак в Уичита или Амарило. Там бързо ще я откраднат.

— Може да се уреди. А в случай, че колата се появи в някой латино квартал или нещо подобно, то само ще задълбочи мистерията. Или ще накара хората да си помислят, че сте станали жертва на убийство.

— И аз това си представях.

— Както знаете, ние предлагаме варианти за прекратяване на живота. Предлагаме избор. Не съдим никого. Не караме хората да ни казват защо искат да го направят. Не предлагаме психологически консултации и не се опитваме да накараме някого да промени решението си. Но вие пристигнахте по необичаен начин. Така че ще трябва да ви попитаме защо искате да го направите. По изключение.

— Стига ми толкова — каза Уестуд. — Не съм искал да се раждам. И честно казано, животът ми не беше приятен.

— Как по-точно?

— Дължа много пари. Не мога да ги върна. И не мога да понеса онова, което ме очаква.

— Хазарт?

— По-лошо.

— Нещо, свързано с властта?

— Допуснах някои грешки.

Мъжът с джинсите се обърна, за да огледа хората си. Всички бяха там с изключение на братята Мойнахан. Петима души. Те пристъпиха от крак на крак, замислено се намръщиха и несигурно кимнаха в знак на одобрение.

Мъжът с джинсите и прическата отново се обърна към Уестуд и му каза:

— Мисля, че ще можем да ви помогнем, господин Торънс. Но се боя, че това ще ви струва всичко, което носите със себе си.

— Искам бензиновия двигател — каза Уестуд. — Така искам да го направя.

— Този вариант е много популярен.

— Оловен ли е бензинът?

— Двигателят вече работи с безоловен бензин. Монтирахме специални клапани на цилиндрите. Но въглеродният окис си е същият, както преди. Премахва го катализаторът, а не безоловният бензин. И миризмата е по-приятна. Бензолът има сладък аромат. Хубав начин да си отидеш.

— Какво избират другите хора?

— Повечето избират и двете. Сигурният изход е от първостепенна важност. Точно затова изучават статистиката с такова внимание.

— Дали и аз трябва да направя и двете?

— Няма нужда. Бензиновият двигател гарантира стопроцентова ефективност. Можете да ни се доверите за това. — Мъжът погледна към вратата на закусвалнята. — Къде отидоха братята Мойнахан?

Последният пристигнал на срещата беше първият, който трябваше да излезе.

— Ще отида да ги намеря — каза продавачът на резервни части за напоителни системи.

Той излезе навън.

Мъжът с джинсите и прическата отново се обърна към Уестуд и каза:

— Въпросът ми ще прозвучи необичайно, господин Торънс, но искате ли да закусите с нас?

Уестуд помисли малко и се съгласи, така че човекът от закусвалнята временно замени членството си в общността с професионалните си задължения, като отиде да направи кафе. Шофьорът на кадилака каза, че първо трябва да отиде да провери доставката от куриерската фирма и ще се върне след една минута, но собственикът на смесения магазин, свинарят и едноокият служител от мотела веднага седнаха на масата. Сервитьорката дойде да им вземе поръчките. Наля им кафе и донесе храната. После собственикът на смесения магазин изведнъж стана от мястото си и каза, че трябва да отскочи до магазина, за да си донесе нещо. Останалите си помислиха, че сигурно беше лекарството му за лошо храносмилане. Той също каза, че ще се върне след една минута.