Лий Чайлд - Накарай ме

Уестуд се наведе към компютъра и увеличи снимката, докато очертанията на отделните обекти не започнаха да се размазват и да се разпадат на пиксели. После я огледа бавно и внимателно, като проследяваше четирите стени на всички седем постройки.

Никъде нямаше тръба за изгорели газове. Нито една от постройките не беше свързана с друга с нещо по-солидно от електрически кабел.

— Имаме бюджет от двеста и трийсет хиляди долара — съобщи Ричър. — Все едно отново работя за Пентагона. Можем да си позволим да съставим нов план.

Новият план беше съставен бавно и внимателно, в дълбочина и с големи подробности, което им отне останалата част от вечерта, част от нощта и цялата следваща сутрин. Компютрите им помогнаха много. Планът се състоеше от пет отделни подвижни части, които трябваше да бъдат синхронизирани и до една бяха сложни и жизненоважни. С помощта на технологията тази задача, която в миналото щеше да им отнеме няколко дни, беше изпълнена само за няколко часа. И Уестуд, и Чан имаха лаптопи, а към тях се присъедини дори Ричър с телефона на Чан. И той имаше безжичен интернет. И той работеше на сензорния дисплей не по-зле от останалите. А когато дойде моментът да започнат да се обаждат на различни хора, Уестуд и Чан се заеха с мобилните си телефони, а за него остана стационарният апарат на нощното шкафче, така че тримата заедно успяха да се справят около десет пъти по-бързо, отколкото едно време.

Останалата част от плана беше списък за пазаруване. Първата точка беше законен гражданин на щата Оклахома. Не искаха да си купят такъв, а само да го наемат. Или по-точно казано, да го подкупят, така че отиде да напазарува останалите неща от списъка. Повечето от тях не се продаваха на клиенти, които не притежаваха документ за самоличност с адресна регистрация в щата Оклахома. В крайна сметка портиерът на хотела доброволно предложи услугите си. Той гледаше на себе си като на оправен човек, който може да се справи с всичко. И несъмнено беше изкушен от предложените му пари. Нямаше никакви угризения. Парите бяха съвсем истински. А той не нарушаваше никакви закони. Беше защитен от Втората поправка на Конституцията.

Портиерът достави поръчаните неща от списъка в късния следобед, когато всичко останало вече беше уточнено. Бяха репетирали, бяха разсъждавали заедно и бяха разиграли всичко във въображението си. Бяха търсили пропуски в плана, бяха задавали неудобни въпроси и няколко пъти бяха започвали отначало. Бяха разгледали целия план от гледната точка на лошите и бяха очертали всички възможности, с които разполагаха. Бяха помислили и за неочаквани фактори. Ами ако завали? Ами ако се издигне торнадо? Оставаше само Ричър да одобри покупките.

В списъка имаше три основни неща. Не повече. Отначало се изкушаваха да се развихрят като хлапета в сладкарница. Но логиката им беше помогнала да задраскат повечето неща, така че в крайна сметка стигнаха до варианта, който Ричър и без това предпочиташе — да разполагат с всичко, което може да им потрябва, и да не носят нищо, което не им трябва. И трите неща в списъка бяха произведени от оръжейната компания „Хеклер & Кох“. Един пистолет модел П7 за Уестуд. Като резервния на Хакет. Оръжие без нищо излишно — трябваше само да се насочи и да се натисне спусъкът. С деветмилиметрови патрони. По-малък от средностатистическия пистолет. Така че да влезе в туристическата обувка — в кобура за глезен, който също бяха купили.

Останалите две неща бяха еднакви. Два идентични автомата, модел МП5К. Един за Ричър и един за Чан. По-големи от средностатистическия пистолет, но не много. Имаше револвери, които бяха по-дълги от тях. Футуристичен модел, любим на частите за бързо реагиране и борба с тероризма навсякъде по света. Работеха в режим на единична или напълно автоматична стрелба, като във втория можеха да изстрелят по деветстотин куршума в минута. Което означаваше по петнайсет куршума в секунда.

А от това следваше, че останалата част от доставката бяха муниции. Всички патрони бяха деветмилиметрови, така че да могат да ги използват и в трите оръжия, но засега бяха заредени в четири пълнителя за П7 и двайсет и четири пълнителя за МП5. Ако бяха купили повече, щеше да им бъде трудно да ги носят. Списъкът за пазаруване завършваше с малък плик с железарски стоки.

Ричър разглоби пистолета и автоматите и ги сглоби отново, а после стреля на сухо с всеки от тях, понякога с кутрето си, на което разчиташе повече за улавяне на механични нюанси. И трите оръжия работеха както трябва.