Лий Чайлд - Накарай ме

— Оставете ги.

Чан натисна бутона на ключа и един черен седан примигна с фаровете си. Чан отвори задната врата и Ричър накара мъжа да остави саковете на седалката. После го обърна и го блъсна обратно към къщата. Продължаваше да държи автомата насочен срещу него. Чан седна зад волана. Ричър отстъпи назад, докато не седна на мястото до шофьора. Чан рязко потегли. Ричър дръпна сака с хероина от задната седалка и изсипа съдържанието му през прозореца, докато тя ускоряваше по улицата. Навсякъде се разхвърчаха миниатюрни целофанени пакетчета, лъскави и кафяви, като мъртви скакалци, като мръсна вихрушка. Всички изтичаха на улицата, за да ги съберат или да подгонят колата, като се прескачаха и се опитваха да награбят, каквото могат, а обитателите на къщата се заеха да обикалят около тях, като се опитваха да възстановят реда и да приберат онова, което им принадлежеше. Ричър не видя нищо повече, защото Чан направи остър ляв завой и хората отзад се изгубиха от поглед.

Двамата изоставиха черното ауди в един голям гараж на четири пресечки от хотела, построен за нуждите на конгресния туризъм — с отключени врати и ключ на таблото, — прибраха оръжията в сака с парите и го занесоха обратно в стаята на Уестуд. Там му изнесоха малко представление, като му показваха придобивките си една по една като илюзионисти. Все едно вадеха зайчета от цилиндър. Първо беретата, после глока и накрая узито, които бяха посрещнати с въодушевление, а после отвориха сака и на леглото се изсипа водопад от пари.

— Вече не мисля, че книгата ще се продава в секцията за философска литература — заяви Уестуд.

Двамата с Чан се заеха да преброят парите, а Ричър провери пистолетите и автомата. Всички бяха заредени докрай, плюс един патрон в цевта. Значи имаха общо шейсет и седем патрона, които бяха взаимозаменяеми. Автоматът беше в добро състояние. Повечето автомати „Узи“ бяха такива. Бяха просто устроени, предназначени за реални военни действия, а не за някаква въображаема представа за тях. Като автоматите „Калашников“, както биха казали някои хора. Пистолетите не бяха такива. Особено беретата, както биха казали някои хора. Те бяха прецизни огнестрелни инструменти. Бяха прекрасно проектирани и здрави като чук, но все пак изискваха някаква елементарна поддръжка. А опитът на Ричър показваше, че дилърите на наркотици най-често не се занимаваха с нея. Парите им струваха също толкова, колкото парите на всички други хора, но оръжията им понякога засичаха. Факт. Защото поддръжката им не беше на ниво. Или изобщо нямаше такава. И двата пистолета изглеждаха сухи и стържеха на пипане. Бяха издръжливи и почти със сигурност работеха добре, но „почти“ не беше достатъчно. Не и за това, за което по принцип ти трябва пистолет. Беше като в някакъв логически парадокс. Като въпросите, задавани от последователите на дзен будизма. Дали едно оръжие изобщо е оръжие, ако не можеш да му повериш живота си?

— Ричър, виж това — обади се Чан.

Той вдигна очи. Външният вид невинаги казваше цялата истина. Очевидно. Самотните мазни банкноти по пет долара, неравните пачки от банкноти по десет долара и банкнотите от по двайсет долара, навити на руло, си бяха там. Но не бяха само те. Далеч не бяха само те. Бяха нещо допълнително, за което дилърите се бяха сетили в последния момент. Бяха изсипани в сака, за да скрият основния товар. Който се състоеше от официални пачки с бандерол от банката. Банкнотите в тях бяха по сто долара. Току-що отпечатани, благоуханни, чисти и нови. И бяха по много. Във всяка пачка имаше по сто банкноти.

Сто банкноти по сто долара правеха общо десет хиляди долара. Във всяка пачка. В сака имаше много пачки.

— Колко са? — попита той.

— Над двеста и трийсет хиляди долара — отговори тя.

Ричър замълча. Най-после промърмори:

— Може ли пак да погледна сателитните снимки от онова място?

Компютърът на Уестуд вече беше включен, а снимката беше запазена в списъка на посещаваните сайтове в търсачката и се показа на екрана за броени секунди, макар че според него безжичният интернет в стаята беше бавен.

Ричър я разгледа внимателно. Както и предишния път, видя ферма в средата на море от пшеница. Огради, отъпкана земя, места за отглеждане на свине, пилета и зеленчукови лехи. Къща и шест други постройки. Паркирани коли и сателитни чинии. Барака за генератора. Едва загатнати очертания на електрически кабели, които свързваха някои от постройките, и надземен телефонен кабел, който пристигаше до фермата по стройна редица стълбове. Кладенец, който хвърляше сянка. Снимката беше по-добра от архитектурна скица, защото показваше как беше построено всичко в действителност, а не как беше планирано да се построи.