Лий Чайлд - Накарай ме

Той направи това, което беше видял да правят останалите, като прокара два пръста по полето за курсора и ги раздалечи, така че картината да стане по-голяма. Започна от мястото, където бяха паркирани колите, и си представи, че една от тях потегля от там. Проследи движението ѝ навън, продължи по черния път на изток към железопътната линия и зави на север покрай пшеничната нива. Нивата продължаваше без прекъсване повече от петнайсет километра, после пътят завиваше на запад в далечния ъгъл и отново на север, чак до Мадърс Рест, където се вливаше като тесен и незначителен приток в малкия площад, който водеше към силозите. По същество това беше частен път с дължина от трийсет километра. Водеше само до едно място.

Той проследи пътя на въображаемата кола в продължение на трийсет километра обратно до фермата и я паркира там, откъдето беше започнал. После промени мащаба на снимката, така че да изпълни целия екран на компютъра, на ширина и на височина. Най-близо до железопътната линия беше свинарникът. Там имаше голям навес, вероятно скован от дърво, и оградено пространство пред него, може би шест пъти по-голямо и силно изровено. В него се виждаха само кал и мръсотия. До свинарника имаше малко по-голям хамбар. Тези две постройки нямаха електричество. Бараката на генератора се разпознаваше лесно. На стената имаше тръба за всмукване на въздух, а на покрива — друга, с капак във формата на цилиндър, която да отвежда изгорелите газове. Бараката беше толкова голяма, че генераторът със сигурност беше дизелов. Сигурно беше някаква огромна инсталация. От нея излизаха кабели, дебели колкото човешки палец, които висяха от стрехите като нишки на паяжина и стигаха до къщата и до останалите три постройки.

— Можем да приемем, че къщата е най-голямата постройка — каза Ричър. — Тази, до която са колите и сателитните чинии. Но в коя е апартаментът за самоубийци?

Останалите се наведоха от двете му страни.

— Сигурно е втората по големина — каза Уестуд. — Все пак в нея трябва да има спалня, дневна, бани и така нататък.

— И електричество за отопление, климатик и подходящо осветление. Може би има и тиха музика. Нали създават атмосфера на домашен уют. — Ричър посочи една от постройките на екрана. — Какво ще кажете за тази?

— Почти със сигурност е тя.

— Тогава къде е осемцилиндровият двигател от шевролет?

— В една от другите постройки. На достатъчно разстояние, за да не се чува.

Ричър кимна.

— Веднъж бях в Западен Тексас и видях как използват такива двигатели, за да задвижват помпи за напояване. Беше отдавна, още когато бензинът беше по-евтин от водата. Бяха си обикновени автомобилни двигатели. Сигурно ги демонтираха от коли за скрап. Изливаха една бетонна плоча и занитваха двигателя върху нея, сякаш още беше под капака на някоя кола. Боядисваха ги в яркожълто, за да не ги блъскат тракторите и плуговете. Но бяха много шумни, поне на открито. Така че да, със сигурност ще искаш да вдигнеш стени около тази бетонна плоча и да сложиш покрив. Може би ще натъпчеш стените с някакъв материал за изолация и ще подлепиш тавана със същия материал. За да поглъща звука.

— И ще ти трябва електричество — каза Уестуд. — Този двигател не работи непрекъснато. Палят го само когато трябва. Ще се изложат, ако не запали. Значи трябва да има и акумулатор, който е свързан с електрическата мрежа, за да се зарежда по малко, но непрекъснато. За всеки случай.

— Тогава коя е постройката?

Уестуд посочи на екрана.

— Тази или тази.

— А къде е ауспухът?

Настъпи кратко мълчание.

— Може би не се вижда на снимката — каза Уестуд.

— Електрическите кабели се виждат на снимката. Дори телефонният кабел се вижда, поне донякъде. Електрическите кабели са дебели по два сантиметра и половина. Или малко по-малко. Един ауспух е дебел поне пет сантиметра. Може би дори осем. Някой път погледни под колата, за да го видиш. Освен това е метален, защото се нагорещява, така че е заварен от отделни парчета. Но къде е? В постройката на апартамента за самоубийци не влиза такава тръба. И от нито една друга не излиза такава тръба.

— Може би е под земята.

— От влагата тази тръба ще хване ръжда само за няколко седмици. Ще започне да изпуска изгорели газове. През цялото време ще трябва да ходят до сервиза, за да я поправят. Ако искаха да я скрият, щяха да я прокарат на височината на коляното през някоя цветна леха и да посадят храсти около нея. Може би рози. Така щяхме да я видим още по-лесно. Но нея я няма. Не съществува. Техният уебсайт лъже.