Лий Чайлд - Накарай ме

Седмината мъже се размърдаха по местата си. Все още не изпитваха тревога, а негодувание. Все едно си казваха: „Идеята беше само негова, когато нещата изглеждаха добре. А сега отново заговори в множествено число, така ли?“.

— Това ли гледах по новините тази сутрин? — попита свинарят. — Репортажа от Финикс? За онзи руснак?

— Беше украинец. И не беше само той. Другите трима убити също са от неговите хора.

— А какво стана с първия? Хакет ли се казваше?

— Той е в болница в Чикаго. Охраняван от полицията.

— Значи нито един от тях не е свършил работа?

— Нали това ви казах.

— Не биваше да се обръщаме към външни хора.

— Не ни струваше нищо. Освен пари. Те все още са там някъде, но те си бяха там някъде през цялото време. Тръгнаха си, но сега ще се върнат. И ние ще се справим с тях тук.

— Ще доведат полицията.

— Не мисля. Те са вкарали Хакет в болницата. Знам го със сигурност. И вероятно стоят и зад убийствата във Финикс. А това означава, че не могат да се обърнат към полицията. Всяко управление в страната веднага ще ги арестува. Като предохранителна мярка. Докато не се изясни какво е станало. Значи ще се върнат сами.

Седмината отново се размърдаха по местата си.

— Кога ще дойдат? — попита шофьорът на кадилака.

Мъжът с джинсите и прическата отговори:

— Скоро, предполагам. Но всички ние знаем какъв е планът. И всички знаем, че работи. Така че ще разберем, когато пристигнат. И ще бъдем готови да ги посрещнем.

Ричър и Чан слязоха при Уестуд на закуска и той им каза, че се е обадил на човека в Пало Алто и е уговорил среща в часа за коктейли. В Менло Парк. Но очакваше той да закъснее. Било в характера му. След това беше резервирал места за следващия полет от Финикс до Сан Франциско. В бизнес класа — последните три. Както и хотел. Само две стаи, което беше добре. Бюджетът на неговия отдел във вестника беше съкращаван непрекъснато всяка година. Ричър си помисли, че Уестуд изглежда напрегнат като комарджия, който е затънал в дългове, но всеки момент очаква да спечели джакпота.

Когато стана време, взеха такси до летището и луксозните им билети осигуриха достъп до специален салон, където Ричър закуси още веднъж, защото сервираха безплатна закуска. Качиха се първи в самолета и преди да излетят, им предложиха питие. Беше по-приятно, отколкото да седят отзад. Дори на седалките до аварийните изходи.

Самият полет не беше нито дълъг, нито къс. Не прелетяха набързо между два близки града, но и не изминаха голяма част от земната обиколка. Беше по-кратък от полета от Ню Йорк до Чикаго. Пътуването с таксито след това също беше леко, защото се движеха, общо взето, навън от центъра на града, макар и долината на Санта Клара вече да не беше някогашното сънливо място. Вече беше центърът на света, чак до Маунтин Вю, където беше централата на „Гугъл“, и шофьорите тук явно си даваха сметка за това. Срещата беше в бар, недалече от една книжарница в Менло Парк, и те го откриха от втория опит. Бяха пристигнали по-рано от уговорения час, но не толкова рано, че да отидат до хотела и да се върнат, така че платиха таксито и слязоха.

Видът на бара предизвика мимолетно психическо напрежение у Ричър, защото всеки квадратен сантиметър от него беше боядисан в червено. И се казваше „Ред“. Първичната част от мозъка на Ричър беше обхваната от необяснима параноя и се зае да съставя фантастични сценарии, в които Уестуд беше или полицай, или някой от лошите, така че нарочно го измъчваше със спомена за „Пинк“, като че ли бяха в пиеса на Шекспир или книга за Шерлок Холмс. След това той се успокои и предположи, че сигурно програмистът беше избрал мястото, следователно съвпадението беше съвсем случайно. Пък и не беше пълно съвпадение. Атмосферата беше иронична, а не безвкусна. Червената боя беше в сериозен и строг нюанс като от средата на миналия век. Сякаш беше избрана от военни. Навсякъде се виждаха чукове и сърпове, боядисани с шаблон и изтъркани допълнително, за да изглеждат по-старинно, архивни заглавия от вестник „Правда“ в рамки на стената и очукани, издраскани каски от Червената армия. Буквата „R“ на табелата с името на бара беше изписана на обратно, като „Я“ на кирилица, а с тази азбука се пишеше на руски език, което също предизвика у Ричър лек пристъп на паника. Дали не беше нещо, свързано с Мерченко? Но не, Уестуд със сигурност знаеше за разликата между Русия и Украйна. Дали изобщо съществуваха барове в украински стил, от които да се възползва един педантичен мъчител? Или му се беше наложило да се примири с руски бар?