Лий Чайлд - Накарай ме

На другата репортерка се беше паднала по-интересната история. Тя вече не разказваше за вечерта, в която трима нападатели нахлули в частен дом в жилищен комплекс от затворен тип, защото беше следващият ден, а историята беше приключила. Според репортерката един уважаван местен лекар, който живееше във въпросния частен дом, беше използвал законно притежаваното си оръжие за самозащита и беше прострелял смъртоносно и тримата нападатели, като по този начин беше спасил семейството си от съдба, по-страшна от смъртта. Камерата показваше Евън Леър отдалече. Той махаше с ръка, че не иска да отговаря на никакви въпроси. Нежеланието му да говори с медиите се възприемаше като непоклатима старомодна почтеност. Легендата се раждаше пред очите им и Евън вече беше на път да се превърне в лекаря каубой, подкрепян от размазаните нощни кадри на носилки, които изнасяха от къщата му, окъпани в мигаща червена светлина. В дъното на кадъра се виждаше и Емили, която беше сменила ризата и банския си костюм с джинси и пуловер, както и Лидия, която гледаше в земята.

В този момент се намеси и трета репортерка, за да съобщи за информация от полицейското управление, че двете събития може би са свързани помежду си, тъй като тримата убити от къщата бяха работили за убития от стриптийз клуба. Включи се и четвърта репортерка, която на свой ред се беше свързала с кабинета на окръжния прокурор и разполагаше с предварителна информация, че лекарят най-вероятно ще бъде оправдан за стрелбата срещу нападателите в къщата, а колкото до инцидента в стриптийз клуба, оръжието на убийството вече е открито в контейнер за отпадъци наблизо, но по него няма пръстови отпечатъци, така че засега няма заподозрени и разследването ще продължи.

А сега, десет нови рецепти с пиле.

— Добре ли си? — попита Чан.

— Идеално — отговори Ричър. — Като се изключи главоболието.

— Никаква реакция ли няма?

— Към кое?

Тя посочи екрана на телевизора.

— Към всичко.

— Ушите ми също звънят малко.

— Нямах това предвид.

— Аз не закачам хората, ако те не закачат мен. Рискът е за тяхна сметка, не за моя.

— Значи не си разтревожен?

— А ти разтревожена ли си?

— Каква беше онази машина, която си видял във фермата в полунощ?

— Беше точка на хоризонта. Имаше релса с фарове над кабината. Четири квадратни светлини, които светеха много ярко. Може да е бил преустроен пикап. Но по-вероятно трактор. Работеше с всичка сила. На светлината на фаровете се виждаха изгорели газове.

— Дали е възможно да е бил багер?

— Защо?

— Защото това беше денят, в който изчезна Кийвър.

— Възможно е да е бил багер — каза Ричър.

— Ето затова не съм разтревожена. Защото можеше да съм аз, ако нещата се бяха случили по друг начин. Представи си, че Майкъл беше изчезнал в Сиатъл. Маккан щеше да се обади на мен, а може би по-късно аз щях да се обадя на Кийвър за подкрепление. И сега ти щеше да обикаляш заедно с него, докато търсите мен.

— Дори не искам да си го представям.

— Можеше да се случи и по този начин.

— Ти щеше да се справиш по-добре.

— Кийвър беше умен.

— Беше?

— Мисля, че вече трябва да свикна с тази мисъл.

— Бил е умен, но недостатъчно. Допуснал е грешка. Може би ти щеше да я избегнеш.

— Каква грешка?

— Може би същата грешка, която се каня да допусна аз. Подценил ги е. Ако наистина са го заровили някъде във фермата с онзи багер, значи Мерченко няма нищо общо. Не и на този етап. Значи са го направили съвсем сами. И не са имали нужда от никаква помощ. Може би са по-способни, отколкото си представяме.

— Не изглеждаха такива.

— Трябва да се надяваме на най-доброто и да се подготвим за най-лошото.

Тази сутрин в смесения магазин в Мадърс Рест се срещнаха осем мъже. Както и предишния път, собственикът вече беше там, с двете си ризи една върху друга, все така мръсен и небръснат. Както и предишния път, пръв пристигна продавачът на резервни части за напоителни системи, а след това шофьорът на кадилака от офиса на „ФедЕкс“, едноокият от мотела, свинарят, човекът от закусвалнята и единият от братята Мойнахан, който беше отнесъл ритник в слабините и беше останал без пистолет.

Осмият мъж пристигна пет минути по-късно с изгладените си джинси и прическата, оформена със сешоар. Първите седем не му казаха нищо. Изчакаха го да заговори пръв.

— Новините не са добри — каза той. — Не биваше да им се доверяваме по този начин. Екипът им не функционираше толкова добре, колкото очаквахме. Задачата не беше изпълнена. От този момент нататък ще действаме самостоятелно.