Лий Чайлд - Накарай ме

Чан се настани до него, за да му разкаже подробно какво се беше случило междувременно, а Ричър отиде до тоалетната, за да измие поредните следи от барут по ръцете си. Когато се върна, Уестуд го попита:

— Вярваш ли, че съществува журналистическа етика?

— Сигурно за всеки журналист е различно — отговори Ричър.

— Значи по-добре да се надяваш аз да нямам такава. Защото от това, което ми разказа току-що госпожа Чан, съвсем логично може да се достигне до заключението, че днес си извършил четири убийства.

— Едното от тях — два пъти — кимна Ричър.

— Не е смешно.

— Можеш да си тръгнеш, когато поискаш. Правата за книгата са твои, а не мои. Някой друг може да опише историята, след като свърши.

— Значи все пак има история?

— Остават само три неща, за които не сме сигурни.

— Кои са те?

— Началото, средата и края.

Уестуд замълча. После каза:

— Името Мерченко ми е познато. Чух за него, докато работех по статията за Дълбоката мрежа. Смята се, че предлага широк спектър от услуги. Може да гарантира невидимост за уебсайта на клиента и да разрешава всякакви проблеми, ако възникнат такива. Като абонамент. Украинците отдавна се занимават с интернет. Не написах за него във вестника, защото нямаше доказателства. От правния отдел не ми позволиха.

— Колко клиенти е имал Мерченко?

— Говореше се, че са десетина. Бутикова операция.

— В този човек нямаше нищо бутиково. Сигурен съм, че нямаше да отвори бутик, дори животът му да зависи от това. Беше собственик на стриптийз клуб, който беше по-голям от стадиона на „Ел Ей Доджърс“. Клубът е розов и е покрит с балони. Той е обичал излишъка. Обичал е да работи на едро.

— Така се говореше. Десетина клиенти.

— Значи е работил с големи обороти. Всеки от тези десет клиенти сигурно е печелил цяло състояние.

— Възможно е — каза Уестуд. — Дълбоката мрежа вероятно е петстотин пъти по-голяма от тази на повърхността. Представям си, че много малка част от нея носи пари, но няма и нужда да бъде повече в един толкова голям обем. Имам предвид, за да спечелиш цяло състояние.

— Вярно ли е, че правителствените агенции работят по изграждането на търсачка, която може да вижда Дълбоката мрежа? — попита Чан.

— Не — отговори Уестуд.

— За това се е обаждал Маккан.

— Значи не е задавал правилния въпрос. Или не го е задавал по правилния начин. Когато някой се обади и започне да ми говори за агенции, спирам да го слушам. Използвам това като лакмус, за да проверявам за наличие на здрав разум. Помислете малко — кой работи по изграждането на търсачки? Програмистите, кой друг. Хората, които създават софтуер. Един труден проект ще има нужда от най-добрите програмисти, а в момента най-добрите програмисти са като рок звезди. Имат си дори агенти и мениджъри. Плащат им огромни суми. Правителствените агенции не могат да си ги позволят. Алтернативата е да се използват хлапета. Бъдещи рок звезди, които все още са в гладните си години. Но те също не работят за правителството. Агенциите не знаят как да стигнат до тях, за да ги наемат. Тези хлапета са откачени.

— Какъв щеше да бъде правилният въпрос?

— Трябваше да попита какво става в Силициевата долина, а не във властта.

— Вярно ли е, че някой в Силициевата долина работи по изграждането на търсачка, която може да вижда Дълбоката мрежа?

— Не — отговори Уестуд.

— Според Маккан в твоята статия се е намеквало за това.

— Задавах въпроса каква би била мотивацията на някой от големите играчи като „Гугъл“ например. Отговорът не е очевиден. Такава търсачка би помогнала на органите на реда, но няма как да печели пари. По определение. Ако хората от Дълбоката мрежа искаха реклама и промоция за своите уебсайтове, щяха да излязат на повърхността на мрежата и да я получат веднага. Идеята е точно, че те не искат това. Активно отказват да станат клиенти на търсачките. И винаги ще правят така. Ако се появи по-добра търсачка, те просто ще се заровят още по-надълбоко. И толкова. Цялата история ще се превърне в еквивалент на надпреварата във въоръжаването, от която няма да могат да се спечелят никакви пари. Защо някой от големите играчи би се занимавал с това?

— Маккан ти се е обадил деветнайсет пъти. Явно намекът в твоята статия е бил недвусмислен.

— В статията ми пише, че някой друг би го направил вместо тях. Той явно е решил, че намеквам за властта. Но аз нямах това предвид. Големите играчи като „Гугъл“ невинаги са били големи. В началото са били само две хлапета в някой гараж. Или в някоя стая на студентското общежитие. Някои от тях от самото начало са планирали да станат милиардери, но други не. Някои от тях просто са се увлекли в решаването на някаква интересна задача и едва по-късно се е оказало, че решението струва милиарди. Това е въпрос на характер. За тях е важен процесът на решаването на задачата, а не самата задача. Когато се сблъскат с такава задача, те просто не са способни да спрат, докато не открият решение. Кой знае какво ще излезе?