Имаше в живота три неща, които обичаше: първото си оставаше Розали, второто бяха картините и третото — орхидеите. Първата любов бе припламнала още в мига, когато дъщеря му се беше родила. Втората пък се бе разгаряла през годините и се беше зародила по доста странен начин. Един клиент на „Шарпли и син“ беше на път да се разори, а имаше да връща на фирмата доста пари. Харви надуши каква е работата и отиде да попритисне онзи негодник, той обаче съвсем беше закъсал и вече нямаше надежда да намери отнякъде пари в брой. Решен да не си тръгва с празни ръце, Харви отнесе единствената ценна вещ на несретника: картина на Реноар, оценявана на 10 000 долара.
Смяташе да я продаде бързичко, още преди да се е разбрало, че е сред най-големите кредитори на длъжника, но толкова се прехласна по нежните очертания и меките пастелни цветове, че му се прииска да притежава още и още картини. Щом установи, че те не само са добро капиталовложение, но му доставят и наслада, колекцията му взе да се разраства наред с любовта му към живописта. В началото на седемдесетте вече притежаваше едно платно на Мане, две на Моне, един Реноар, две картини на Пикасо, една на Писаро, по една на Утрило и Сезан, както и творби на второстепенни, ала признати и ценени художници. Превърна се в един от най-тънките познавачи на импресионизма. Сега си мечтаеше само за едно — да притежава платно на Ван Гог, и съвсем наскоро се беше разминал на косъм с „Болница «Сен Пол» в Сен Реми“, обявена за продан на един от търговете в нюйоркската галерия „Сотби Парк Бърнет“: доктор Арманд Хамър от „Оксидентал Петролиум“ му я бе отмъкнал под носа за 1 200 000 долара, цена, твърде солена според Харви.
Преди това, през 1966 година, той не бе успял да се сдобие и с експонат номер 49 — „Госпожица Раву“, обявена на търг от фирмата за търговия с произведения на изкуството „Кристи, Мансън и Удс“ в Лондон, макар че преподобният Тиодор Питкеърн от Божията нова църква в Брин Атин, щата Пенсилвания, го бе принудил да вдигне неимоверно цената колкото да разпали още повече апетита му. Бог дал, а в този случай бог и взел. Макар че малцина в Бостън му го признаваха, в света на изобразителното изкуство вече се знаеше, че Харви притежава една от най-добрите колекции от платна на импресионистите, достойна за възхищение не по-малко от сбирката на Уолтър Аненбърг, който по времето на президента Никсън беше посланик на САЩ във Великобритания и наред с Харви бе сред малцината, успели да създадат след Втората световна война значителна колекция.
Третата любов на Харви бяха невероятните му орхидеи — с тях на три пъти беше печелил първата награда на Пролетното изложение на цветя в Нова Англия, като два пъти беше изпреварвал дори тъста си Хънтър.
Сега Харви ходеше веднъж годишно в Европа. В Кентъки беше създал преуспяващ конезавод и обичаше да гледа конете си на надбягванията, провеждани на „Лоншан“ 3 3 Хиподрум в Булонския лес в Париж, открит през 1857 г. — Б.пр.
и „Аскот“ 4 4 Хиподрум край град Уиндзор, открит през 1711 г. През юни там се провеждат ежегодни четиридневни конни надбягвания. — Б.пр.
. С удоволствие следеше и „Уимбълдън“, който според него си оставаше най-големият тенис турнир в света. Забавляваше се, като по време на престоя си в Европа сключваше и някоя и друга сделка, та да попълни сметката си в една швейцарска банка в Цюрих. Не че бе опрял до сметки в швейцарски банки, но му доставяше удоволствие да прави за смях Чичо Сам.
През годините беше омекнал и се бе поограничил в далаверите, но пак не можеше да устои на изкушението да рискува, стига наградата да беше достатъчно голяма. Такава златна възможност му се откри през 1964 година, когато правителството на Нейно Величество кралицата на Великобритания обяви, че дава лицензи за проучване и производство в Северно море. По онова време и британското правителство, и държавните чиновници, имащи отношение към въпроса, дори и не подозираха колко важен ще бъде занапред нефтът в Северно море и каква роля ще играе в политиката на Великобритания. Ако правителството знаеше, че през 1978 година арабите ще притиснат до стената останалия свят и в Камарата на общините ще влязат единайсет депутати шотландци — върли националисти, със сигурност щеше да постъпи другояче.
На 13 май 1964 година министърът на енергетиката внесе за одобрение в Парламента проектозакон номер 708 — за нефта по континенталния шелф. Харви прочете закона с огромен интерес — с него като нищо щеше да направи голям удар. Особено му допадна член четвърти от документа, който гласеше:
Читать дальше