Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

В деня на откриването предния месец Харви беше откупил чрез свой човек един акварел на Алфред Даниълс, на който бе изобразена Камарата на общините и който струваше триста и петдесет лири стерлинги, и две маслени платна — английски пасторални сцени, на Бърнард Дънстан, всяко по сто двайсет и пет лири. Според Харви Лятното изложение си оставаше най-стойностното в света. Дори и да решеше да не задържи всички картини за себе си, те ставаха за прекрасен подарък, след като се върнеше в Щатите. Акварелът на Даниълс му напомняше едно платно на Лаури, което преди двайсетина години бе купил за осемдесет лири стерлинги и което се бе оказало поредното му далновидно вложение.

Нарочно обиколи всички картини на Бърнард Дънстан, включени в изложението. Така си и знаеше — бяха продадени до последната. Дънстан бе сред художниците, чиито творби се разграбваха като топъл хляб броени минути след откриването. Макар и Харви да не беше присъствал онзи първи ден, бе уредил да закупят от негово име всичко, каквото иска. Беше казал на своя човек да е сред първите на опашката, той беше купил каталог и бе отбелязал живописците, за чиито картини бе сигурен, че Харви ще продаде с лекота, ако е сбъркал в преценката си, или ще задържи, ако се е оказал прав.

Веднага след откриването точно в десет сутринта човекът на Харви беше отишъл на гишето за откупки и бе платил пет-шест платна, които беше отбелязал в каталога и които още не бе виждал никой, освен членовете на Академията. Харви огледа едно по едно произведенията, с които чрез подставеното лице се беше сдобил. Този път на драго сърце щеше да ги задържи всичките. Ако случайно някоя от творбите не се вписваше в колекцията му, той обикновено я връщаше за препродажба и в случай че никой не проявеше интерес, обещаваше да си я прибере. Но за двайсет години се беше сдобил по този начин с над сто картини и бе върнал някъде към десетина, за които винаги се бе намирал купувач. Имаше си подход за всичко.

В един часа на обяд, след прекрасната заран в Кралската академия, той си тръгна много доволен от изложението. Отпред го чакаше белият ролс-ройс.

— Уимбълдън.

— Мамка му!

— Моля? — завайка се Стивън.

— Казах — мамка му! Оня отпраши към Уимбълдън, днешният ден отиде на кино — рече Робин.

Това означаваше, че Харви ще се прибере в „Кларидж“ най-рано към седем-осем вечерта. Имаха си график кой кога ще го следи, затова Робин се върна при роувъра, който беше оставил на платения паркинг на Сейнт Джеймс Скуеър, и се отправи към Уимбълдън. Джеймс беше осигурил за всички дни от тенис турнира по два билета точно срещу ложата на Харви Меткаф.

Робин пристигна в Уимбълдън няколко минути след Харви и зае мястото си на централния корт — сля се с морето от лица, така че да не бие на очи и да не го забележат. Всички вече очакваха с нетърпение началото на първата среща. От година на година Уимбълдън ставаше все по-популярен и сега на централния корт нямаше къде игла да падне. В кралската ложа седяха принцеса Александра и министър-председателят, които очакваха появата на гладиаторите. Върху малкото зелено табло в южния край на корта бяха изписани имената на Кодеш и Стюарт, съдията седна на високия стол насред корта, точно над мрежата. Тълпата започна да ръкопляска, когато, понесли по четири ракети всеки, се появиха тенисистите, облечени в бяло. На турнира в Уимбълдън е забранено екипите на участниците да са в друг цвят, освен в бяло, макар че напоследък разрешаваха кантовете по поличките на жените да са цветни.

Робин следеше захласнат първата среща от турнира между чеха Кодеш и неизвестния тенисист от Щатите, който доста поизпоти шампиона, преди той да се наложи с шест на три, шест на четири и девет на седем. Робин съжали, че Харви е решил да си тръгне насред интересната среща на двойки. „Дългът ме зове“ — рече си и подкара на безопасно разстояние след ролс-ройса, който се отправи към „Кларидж“. Щом пристигна в хотела, Робин звънна в жилището на Джеймс, което бяха превърнали в нещо като щабквартира, и съобщи на Стивън как вървят нещата.

— Мисля, че за днес можем да приключваме — отвърна математикът. — Утре ще опитаме отново. Сутринта пулсът на клетия Жан-Пиер беше сто и петдесет на минута. Не знам дали ще издържи още няколко дни на фалшиви тревоги.

На другата заран Харви излезе от „Кларидж“ и отиде през Баркли Скуеър на Брутън стрийт, а после на Бонд стрийт, където спря на някакви си петдесетина метра от галерията на Жан-Пиер. Но вместо да продължи на запад, свърна на изток и хлътна в галерия „Агню“, където имаше среща със сър Джефри Агню, директор на семейната фирма — искаше да разбере от него какво ново-вехто на пазара с картини на импресионистите. Сър Джефри бързаше за друга среща и успя да му отдели по-малко само няколко минути. Не можел да му предложи нищо стойностно.