Харлан Коубън - Изгубена завинаги

— Това е русокосото момиче, което видях в Париж, а после и в Лондон — казах.

Цяла минута тя мълчаливо се вглеждаше във фотографията. После:

— Не разбирам.

Вече не знаех какво да кажа. Питах се дали е забелязала приликата, дали и за нея парчетата от мозайката са се напасвали.

— Майрън?

— Това е момичето, което видях — повторих аз.

Тя поклати глава.

Знаех какво ще ми отговори, но за всеки случай я попитах:

— Какво има?

— Това не е Мириям — отвърна Териса.

Отново погледна снимката и изтри очите си.

— Може би, ами не знам, може би е претърпяла пластична операция, при това са изминали толкова години… Изглежда различно, не мислиш ли? Когато я видях за последен път, беше само на седем…

Погледът й отскочи към моето лице с надеждата да намери потвърждение на мислите си. Но не стана. Осъзнах, че е дошло времето да се гмурна с главата надолу в дълбоката вода.

— Мириям е мъртва — рекох.

Кръвта бавно се отдръпна от лицето й. Сърцето ми отново започна лудо да бие. Исках да я помилвам с ръка, ала това щеше да е погрешна стъпка. Териса се поокопити, помъчи се да мисли разумно, защото знаеше колко е важно.

— Но онова телефонно обаждане…?

— Името ти се е появило по някакъв начин. Предполагам, че искат да те отстранят от разследването.

Тя върна погледа си върху снимката.

— Значи е било номер?

— Не.

— Но ти току-що каза… — Териса се опитваше да вникне в думите ми. Аз пък се опитвах да намеря най-добрия начин да й кажа истината, но осъзнах, че такъв не съществува. Ще трябва да й я представя такава, каквато я видях и аз.

— Да се върнем няколко месеца назад — започнах, — когато Рик разбира, че страда от болестта на Хънтингтън.

Тя мълчеше и ме гледаше.

— Какво би направил най-напред? — попитах аз.

— Би изследвал сина си.

— Правилно.

— И така?

— И така, той отива в института „Крио Хоуп“. Отначало мислех, че го е направил, за да търси лек.

— Не е ли било така?

— Не — отвърнах. — Познаваш ли лекар на име Евърет Слоън?

— Не. Почакай, зърнах името му в брошурата. Работи в „Крио Хоуп“.

— Правилно — потвърдих аз. — Поел е практиката на д-р Аарън Кокс.

Тя мълчеше.

— Открих името му — обяснявах аз. — Но Кокс е бил твоят акушер-гинеколог. По времето, когато двамата с Рик сте имали Мириям.

Териса бе вторачила погледа си в мен.

— С Рик сте имали сериозни проблеми с възпроизводството. Ти самата ми каза колко ви е било трудно да имате дете, но е станало чудо, както сама забеляза, макар че такива чудеса не са рядкост. Оплождане „инвитро“.

Тя все още не искаше или не можеше да говори.

— По дефиниция оплождането „инвитро“ означава, че яйцеклетките се оплождат от сперматозоидите извън утробата, а после ембрионът се пренася в матката на жената. Спомена, че си вземала пергонал, за да увеличиш броя на яйцеклетките си. Така става в повечето случаи. Получават се повече ембриони. През последните двайсет и няколко години те са били замразявани. Понякога ги размразявали, за да ги използват в изследователската работа върху стволовите клетки. Друг път ги ползвали, когато мъжът и жената искали пак да опитат. Понякога, при смърт на единия от двойката, те били използвани от живия или в случай че единият се разболее от рак, а другият иска да имат дете. Известни са ти подобни случаи. Срещат се доста юридически трудности при даване на развод или попечителство и голям брой ембриони се унищожават или остават в замразено състояние, докато мъжът и жената решат проблемите си.

Преглътнах тежко, защото тя вече би трябвало да е разбрала накъде бия.

— Какво стана с останалите ембриони?

— Правехме четвърти опит — отвърна Териса. — Не се получи с нито един от ембрионите. Сам можеш да си представиш колко съкрушени бяхме. И когато най-после стана, това бе такава хубава изненада… — Гласът й утихна. — Бяха останали още два ембриона. Искахме да ги запазим, в случай че ни е нужен още един опит, но точно тогава откриха фибромата ми и… нямаше начин отново да забременея. Д-р Кокс ми каза, че ембрионите не са оцелели.

— Излъгал е — заявих аз.

Тя отново погледна към фотографията на русокосото момиче.

— Съществува една благотворителна организация, наречена „Спасете ангелите“. Те се обявяват против изследванията със стволови клетки, против унищожаването на ембриони по какъвто и да е начин, форма или метод. Почти две десетилетия лобират за доброволно осиновяване на ембрионите. В това има смисъл. Съхраняват се стотици хиляди ембриони, а с тяхна помощ много двойки биха заченали и биха им дали живот. Юридически това е доста сложно. В повечето щати осиновяването на ембриони не е разрешено, защото жената, която ще го роди, се превръща в сурогат. „Спасете ангелите“ настояват запазените ембриони да се имплантират в жени, които не могат да имат деца.