Харлан Коубън - Изгубена завинаги

Най-после й стана ясно.

— О! Боже мой…

— Не знам всички подробности. Някой от привържениците на доктор Кокс сигурно силно е подкрепял „Спасете ангелите“. Спомняш ли си някой си д-р Хименес?

Териса поклати глава.

— Организацията здраво притиснала д-р Кокс, още щом създал института „Крио Хоуп“. Не мога да кажа дали не е желаел намесата на пресата, дали е давал подкупи, или е симпатизирал на каузата на „Спасете ангелите“. Но най-вероятно Кокс е съзнавал, че някои ембриони не биха могли да бъдат използвани, така че, ами защо не? Защо да ги държи замразени или да ги унищожи? И ги е дал за осиновяване.

— Значи това момиче — и тя заби поглед в снимката, — е моя дъщеря?

— От биологична гледна точка — да.

Тя се взираше в лицето на фотографията и не помръдваше.

— Когато преди повече от шест години д-р Слоън поема поста, той разбира какво е станало. Задачата му била много тежка. Отначало решава да си мълчи, но усеща, че това е и незаконно, и неетично от медицинска гледна точка. Затова се спира на нещо средно. Свързва се с Рик и иска разрешението му, за да даде ембрионите за осиновяване. Нямам представа какво е минало през ума на Рик, но предполагам, че щом е станала дума ембрионите да бъдат унищожени или да получат нов живот, той е избрал живота.

— Не е ли трябвало да попитат и мен?

— Ти вече отдавна си била дала разрешение, но не и Рик. А и никой не е знаел къде се намираш. Така че Рик дава съгласие. Не знам дали е законно или не. Но всичко вече било свършено. Д-р Слоън се е опитвал да разчисти неразбориите в случай на нещо непредвидено. И непредвиденият случай не закъснял. Когато Рик разбира, че страда от болестта на Хънтингтън, иска да се увери, че семейството, осиновило останалите ембриони, е известено за проблема. Отива в „Крио Хоуп“. Д-р Слоън му казва истината — че още преди години ембрионите са присадени чрез организацията „Спасете ангелите“. Не знае кои са осиновителите и съветва Рик да направи проучване и да получи информация от благотворителната организация. Предполагам, че Рик не е искал да отлага.

— Искаш да кажеш, че е влязъл с взлом в офисите им?

— Напълно е възможно — отвърнах аз.

Най-после Териса отлепи очи от фотографията.

— И къде е тя сега?

— Не знам.

— Но тя ми е дъщеря.

— Само биологична.

Сянка пробяга по лицето й.

— Не ми излизай с този номер. Самият ти разбра за Джереми, когато той бе вече на четиринайсет. И все още го смяташ за свой син.

Исках да й кажа, че положението ми бе съвършено различно, но в думите й имаше логика. Джереми бе мой биологичен син, ала не ме познаваше като свой баща. Открих го твърде късно, за да променя нещо във възпитанието му, но сега продължавах да съм част от живота му. Нима моето положение бе толкова по-различно от нейното?

— Как се казва? — попита Териса. — Кой я е отгледал? Къде живее?

— Малкото й име може да е Кари, но не съм сигурен. Още не съм узнал другите й имена.

Териса постави снимката в скута си.

— Трябва да уведомим Джоунс — рекох аз.

— Не.

— Ако дъщеря ти е била отвлечена…

— Не го вярваш, нали?

— Не знам.

— Хайде, бъди искрен с мен. Мислиш, че се е забъркала с онези чудовища, че е една от момичетата, за които разказваше Джоунс — проблемните деца.

— Не знам. Но ако е невинна…

— Откъдето и да го погледнеш, тя е невинна. Не може да е на повече от седемнайсет. Ако по някакъв начин са я забъркали в нещо, станало е, защото е млада и чувствителна, но Джоунс и неговите приятели от вътрешната сигурност никога не биха го разбрали. Ще бъде свършена. Нали видя какво направиха с теб?

Мълчах.

— Не знам причината, поради която е с тях — продължи Териса. — Може да става въпрос за „Стокхолмски синдром“. Може родителите й да са ужасни или да изживява бунтовническите си години — по дяволите, аз бях същата! Няма значение. Тя е още дете. При това е моя дъщеря, Майрън. Разбираш ли? Не е Мириям, но ми се открива още една възможност. Не мога да й обърна гръб. Моля те.

Продължавах да мълча.

— Мога да й помогна. Сякаш… сякаш така е трябвало да стане. Рик е умрял, докато се е опитвал да я спаси. Сега е мой ред. По телефона ми казаха да съобщя само и единствено на теб. Моля те, Майрън. Умолявам те. Помогни ми да спася дъщеря си.

Обадих се на Берлеан, а Териса седеше до мен.

— Джоунс намекна, че по някакъв начин си излъгал и си фалшифицирал резултатите от ДНК теста — казах.

— Знам.

— Истина ли е?