Ребека Джеймс - Красиво зло

— Катрин. Хайде. Да вървим.

Обгръща раменете ти с ръка и те принуждава да се извърнеш, да продължиш, да тръгнеш към къщи. Започнало е да вали и водата се стича по лицето и косата ти. Когато пристигнеш, ще си цялата мокра.

Тя тръгва след вас.

— Хубава идея, Мик. Става много мокро, нали? Всички трябва да отидем у вас. Да поговорим още малко за това.

Той спира. Усещаш яростта му в начина, по който стиска рамото ти, чуваш я в тона на гласа му.

— Махай се, Алис. Махни се от нас, да те вземат дяволите! Остави ни на мира или ще позвъня в полицията. Говоря сериозно. Махай се. Веднага!

— В полицията ли? И какво могат да направят те? Във всеки случай не направиха нищо за малкото ми братче. — Извръща глава на една страна и се нацупва. — О, но те обичат хора като вас, нали? Привилегировани шибаняци като вас двамата. Винаги са на ваша страна, нали?

Не спира да дърдори за полицията, докато вие двамата се обръщате и продължавате напред. Тогава гласът й изведнъж се променя.

— Ауу, нека не се караме. Хей! Знам какво да направим. Защо всички не се съблечем и не отидем да се гмурнем във водата? Да се опознаем малко по-… интимно.

А после хуква пред теб, надолу по тревистия склон, а след това по брега. Навежда се, изхлузва обувките си и ги захвърля на пясъка. Оставя жилетката си да падне, вдига роклята над главата си с едно–единствено бързо движение.

— Хайде, Катрин! — изкрещява. Косата се развява диво над лицето й. — Не се дръж като страхлива пуйка през целия си живот. Сега можеш да покажеш, че имаш поне малко кураж. Хайде!

Влиза тичешком право във водата. Тича през бушуващите вълни, докато водата стига до бедрата й, а после се гмурва и изчезва.

Той поглежда към теб. На лицето му е изписан страх.

— Мамка му! — изругава. А после и той изчезва — хуква надолу по склона към плажа. Ти го следваш.

Заедно заставате на брега и крещите името й:

— Алис! Алис!

— Алис! Къде си? Алис! — Той е влязъл във водата, както си е с обувки, и крещи с всичка сила, свил ръце на фуния около устата си. — Майната му, ще се удави! Алис!

И тогава я чуваш.

— Помощ!

Викът е толкова слаб, идва от много, много далеч. Край водата е толкова ветровито, толкова студено и мокро, а вълните ви блъскат така безмилостно. Но отново я чуваш.

— Помощ!

Той се втурва по пясъчната ивица.

— Насам. Алис! Алис! Мисля, че я виждам.

А после поглежда към теб, втурва се към теб, целува те по бузата.

— Не — казваш. — Не.

Само това. Но вече е прекалено късно. Той побягва към водата с обувки и по дрехи и преди да успееш да му напомниш дори да си свали дънките, е изчезнал.

Стоиш там. Изкрещяваш името му. Отново го крещиш. Ридаеш. Тичаш нагоре-надолу по брега. Не чуваш нищо, не виждаш нищо — само черна, черна вода.

Но този път няма да си страхливка. Няма да избягаш. Този път ще проявиш кураж.

Навлизаш във водата. Вървиш бавно и крещиш името му отново и отново, защото не знаеш къде е, не знаеш как да го намериш. Вървиш, докато водата започва да се блъска около бедрата ти. Течението е толкова силно, че усещаш как те дърпа, как иска да те събори. Тъкмо се каниш да се гмурнеш, да се предадеш, да се откажеш, когато го чуваш. Викове. Мъже и жени. Крясъци.

А после някой те сграбчва и ти падаш под водата. Някой ти причинява болка, дърпа те за косата. Дърпа те, влачи те, водата се плиска в лицето ти, навлиза в устата ти, в очите ти. Последно силно дръпване, и си навън, просната по гръб на пясъка.

Слагаш ръка на бузата му и незабавно я отдръпваш.

Кожата на мъртвите на пипане вече не е като кожа. Не е като нищо човешко — прекалено е студена, корава и безжизнена. Той си е отишъл — тази скована неподвижна сива форма на леглото е просто празен контейнер, черупка — и ти не изпитваш никакво желание да целунеш тези морави устни, да докоснеш ледената буза. В тази мрачна болнична стая няма нищо за теб — само студена и мрачна празнота, която няма отговори, не може да донесе мир, не може да дари утеха на живите.

Мама и татко и родителите на Мик събират заедно нещата от апартамента. Аз оставам у мама и татко, в леглото, заровена под купчина одеяла. Невъзможно ми е да помисля, че трябва да помогна да разчистим съвместния ни живот, бъдещето ни, мечтите ни, и съм благодарна, че никой не го очаква от мен. Те го правят така ефективно, че са готови за по-малко от ден. Когато мама и татко се връщат у дома, мама идва в стаята ми и сяда на леглото ми.

— Донесохме барабаните на Мик. И записите му. Родителите му си помислиха, че може да поискаш да ги задържиш.