Джеймс Чейс - Приятна вечер

Пред него се появи едно видение в бяло. Той примигна, защото пред очите му се изправи най-великолепната и най-сексапилна жена, която някога бе виждал.

Маги Шулц, в престилката на медсестра, с медени къдри, скрити почти изцяло под касинката, с големи, блестящи очи, представляваше за Превин, дори облечена, нещо повече от плакат на „Плейбой“.

Маги, която си даваше сметка за сексуалното си въздействие, погледна красивия мъж с ясното съзнание, че е направила необходимото впечатление.

— Господин Корнелиус Ванс има резервация — каза тя със смирен глас.

Известно време Превин само я гледаше. След това се овладя, поклони се с мисълта, че ако има жена на този свят, с която той би искал да е в леглото, то тази жена сега стоеше пред него и му се усмихваше.

— Господин Ванс. Разбира се. Вила номер три — отговори той с леко пресипнал от вълнение глас.

— Ами той е отпред — измяука Маги. — Горкичкият, не може да влезе. Каза ми да го регистрирам. Аз съм сестрата, която се грижи за него — Стела Жак. — Тя му пусна своята най-секси усмивка.

— Какво трябва да направя?

Превин, почти хипнотизиран от усмивката й, щракна с пръсти. Магически се появиха две момчета.

— Ако обичате да се подпишете вместо господин Ванс, госпожице Жак — каза той. — Момчетата ще ви придружат до вилата.

Маги се подписа, след това хвърли на Превин още една секси усмивка и последва пиколата към Ролс Ройса.

Превин си пое дълбоко дъх. Каква жена само! Помисли си той. Докато я наблюдаваше как пресича фоайето и се възхищаваше на поклащането на бедрата й, един глас каза на френски.

— Коя е тя, Клод?

Превин се стресна гузно и се обърна.

— Добро утро, господин Дюлак — той почтително се поклони.

Жан Дюлак, собственик на този луксозен хотел, наскоро прехвърлил петдесетте, беше висок мъж с изискана външност и с излъскания чар на французин, но зад този чар се криеше безмилостната взискателност, която бе сътворила чудото „Спениш Бей“. Не понасяше немарливост, лениво обслужване. Беше направил този хотел най-добрият в света и бе твърдо решен да поддържа нивото му. Остави управлението на хотела в ръцете на високоплатени професионалисти, но през цялото време наглеждаше, следеше, поправяше, насочваше персонала си.

Всяка сутрин в девет и половина излизаше от офиса си и посещаваше последователно всяко звено от хотела. Винаги усмихнат и любезен, той бе безкомпромисен към всички пропуски, фалове и гафове. Започна от пералнята, размени по някоя приказка с жените, които го обожаваха, сетне слезе във винарската изба, поприказва с шефа й, който бе французин, после обходи трите ресторанта и обсъди с управителите им менюто за деня. След всичко това отиде в кухнята, поприказва с главния готвач и докато разговаряше с младшите готвачи, хвърли бърз поглед наоколо, като през цялото време следеше за пропуски.

Този сутрешен ритуал отнемаше доста време. Накрая мина през фоайето и с акцент на Морис Шевалие се заприказва с богатите старци, които бяха просто очаровани.

Приближи се до рецепцията и попита:

— Коя беше тя?

— Току-що пристигна господин Корнелиус Ванс, сър — каза Превин. — Това е медицинската му сестра.

— А, да, господин Ванс — инвалид. — Дюлак се усмихна. — Явно умее да си подбира медицинските сестри.

Превин наведе глава.

— По всичко личи, че е така.

Дюлак кимна, излезе на терасата и продължи да се спира и да разговаря с богатите клиенти около плувния басейн.

След като се посуетиха известно време, но все пак успяха да свалят господин Ванс от Ролса и да го настанят в инвалидната количка, Брейди, Маги и Майк се разположиха в луксозната вила, спогледаха се и се усмихнаха.

Момчетата си бяха отишли. Предложението им да разопаковат багажа бе отклонено от Маги. За добре дошли върху скрина ги чакаха две бутилки шампанско в кофички с лед, цветя и голяма кошница с редки плодове.

— Много шик — рече Брейди. — Страшно си падам по такива работи — лукс за чужда сметка. Майк отвори една бутилка. Да се възползваме от условията тук, докато можем.

Маги огледа вилата и откри три спални и кухненски бокс.

Докато Майк още се бореше с тапата на шампанското, тя се върна обратно в дневната.

— Направо е супер! — възкликна тя. — Ела да видиш.

— Това е най-хубавият хотел в света — съгласи се Брейди. — Хайде да пийнем.

Докато отпиваха от шампанското, Брейди каза:

— Маги, да не губим време. Искам да започнеш да слухтиш наоколо. Знаеш си задачата. Трябва да разберем къде се намира сейфът.