Джеймс Чейс - Приятна вечер

Анита си пое дълбоко дъх.

— Няма да е лесно. Има дневна и нощна смяна, които непрекъснато дежурят. Кухнята въобще не се затваря.

— Ако искаш да освободиш съпруга си, трябва да решиш този въпрос. Има време. Помисли. Не мога да измисля друг начин, по който да освободим Педро. Това е единственият път.

Анита седеше неподвижно и мислеше. След това кимна и се изправи.

— Ще намеря такова скрито място — рече тя. — Ти си умен мъж. — Тя сложи ръка на рамото на Мануел. — Благодаря ти.

След като тя си отиде, Фуентес възкликна:

— На кого му пука за този тъпанар Педро? Пет милиона долара! Да върви по дяволите тази идея с бомбите! Пълна лудост!

— Ако е възможно, Педро ще тръгне с нас — каза студено Мануел. — Дал съм й дума. Това е.

— Почакай сега — спря го Фуентес. — Помисли само, кой би искал да се разправя с две бомби? Не виждаш ли…

Мануел го прекъсна.

— Върви тогава, приятелю. Излез на пристана, за да те пипнат ченгетата. Или си с мен и ще правиш това, което ти кажа, или си свободен да си вървиш.

Фуентес остана известно време неподвижен. Даде си сметка, че няма никакъв избор и трябва да приеме условията на Мануел.

— Тогава ще работя с теб — реши той накрая.

Мануел се наведе напред и потупа Фуентес по рамото.

— Добре казано. Да пийнем по този повод. — Студените му очи фиксираха Фуентес. — И запомни, приятелю, че когато пия с някой, който ще работи с мен, това е окончателен договор. Ясно ли е?

Двамата мъже се спогледаха, Фуентес пресилено се усмихна.

— Ясно — каза той.

С помощта на шестима детективи от полицията в Маями, осем детективи от полицията на Парадайз Сити внимателно претърсваха Сийком. Търсеха Фуентес. Носеха и снимка на Педро, направена докато той бе в безсъзнание на болничното легло. Никой не го познаваше. Никой не беше го виждал. Абсолютно никой. Слухът за това, което искаше Мануел Торес, бе плъзнал наоколо.

Работниците — кубинци изпълняваха исканото от Мануел. Някой ден и те можеха да си имат неприятности с полицията, беше им казал Мануел. Мълчаливата стена пред потните, уморени детективи ги объркваше и обезкуражаваше. Те ходеха от врата на врата, чукаха, показваха снимките и питаха:

— Виждали ли сте тези мъже?

Лепски, заедно с детектив втора степен Макс Джакъби работеше на кея. Горещата следа към местонахождението на Фуентес бе разрешителното за пистолета, издадено с гаранцията на Лу Салинсбъри, богат собственик на яхта, който бе направил постъпки за разрешително, така че Фуентес да може да пази голямата му, луксозна яхта. Салинсбъри беше заминал за Бахамските острови, но справката показваше, че Фуентес не е върнал пистолета. Лепски реши, че някой от нощните пазачи, охраняващи другите яхти може да знае къде се намира Фуентес.

Двамата детективи вървяха по кея, Лепски дъвчеше сух сандвич със сирене и мърмореше. Беше десет и половина вечерта и той си мислеше за пилето, което бе оставил на тезгяха на Хари Аткинс предишната вечер, когато започна стрелбата.

— Пиле в бял винен сос с гъби! — простена той, дъвчейки. — Представи си само!

— Хари ще ти го запази във фризера — каза успокоително Джакъби. — Ако има за трима, нали ще ме поканите на вечеря.

Лепски изгрухтя.

— Прекалено много мислиш за ядене, Макс.

— Не е лошо като занимание. Какво ще кажеш за тези двамата?

Детективите забавиха крачка. На една пейка седяха двама мъже и пиеха бира. Имаха револвери на кръста и явно бяха наемна охрана на две големи яхти, закотвени една до друга.

Лепски се представи и показа значката си.

Единият от тях, възрастен и набит, присви очи пред снимката на Фуентес и я подаде на по-младия си колега.

— Разбира се, това е Фуентес — каза по-младият. — Той работеше за господин Салинсбъри. Нали така, Джак?

— Ъхъ. Кубинец. — Набитият вдигна поглед към Лепски. — Неприятности ли има?

— Той може да ни даде важна информация — каза Лепски. — Да имате представа къде можем да го намерим?

— Вече не работи тук. От седмици не сме го виждали.

По-младият каза:

— Говорете с Мануел Торес. Те са приятели с Фуентес. Торес има рибарска шхуна в другия край на пристанището, на трета стоянка. Ако някой знае къде се намира Фуентес, това може да бъде само Торес.

— Мануел Торес? — попита Лепски. — Кой е той?

— Още един скапан кубинец. Аз с кубинци не се занимавам, но Торес изглежда е важен. Той е собственик на шхуна и държи една сергия на пазара.

— Важен? — леко сондира Лепски.